Гай Валерий Поцит Волуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Валерий Поцит.

Гай Валерий Поцит Волуз (на латински: Caius Valerius Potitus Volusus) e политик на Римската република.

Той е син на Луций Валерий Поцит (консул 449 пр.н.е.), брат на Луций Валерий Поцит (военен трибун 414, 406, 403, 401, 398 пр.н.е. и консул 393, 392 пр.н.е.) и баща на Гай Валерий Поцит (военен трибун 370 пр.н.е.).

През 415, 407 и 404 пр.н.е. той е консулски военен трибун.

През 410 пр.н.е. той е консул. За победата си срещу еквите е награден с овация.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. G. Rohde. Ovatio, RE XVIII, 1939, стр. 1890-1903
  2. T. Robert S. Broughton: The Magistrates of the Roman Republic [MRR], Cleveland, Atlanta, 3 vol., 1968-1986