Гай Опий
| Гай Опий Caius Oppius | |
| римски конник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Гай Опий (на латински: Gaius Oppius) e римски конник от 1 век пр.н.е. и довереник на Гай Юлий Цезар и Октавиан.
Гай Опий произлиза от старата фамилия на конници Опии. Той е в свитата на Цезар още през 61 пр.н.е. в Испания или най-късно в началото на галската война (58 пр.н.е.). Тук той е ръководител на службата по съобщенията. През 54 пр.н.е. той напуска Галия, заради заболяване и се връща в Рим като управител на Цезар. Заедно с Луций Корнелий Балб Стари, Авъл Хирций и Гай Вибий Панса Цетрониан той върши политическите задачи и кореспонденцията на проконсула.
След избухване на гражданската война с Помпей Гай Опий заедно с Балб е заместник на Цезар в негово отсъствие, макар че двамата не са още сенатори. След убийството на Цезар, Опий е в личната служба на неговия наследник и осиновен син Октавиан. Много бързо Опий става най-важен съветник на още младия Октавиан. Около 30 пр.н.е. Опий умира.
Опий пише биографични записки за Цезар и за Сципион Африкански. Също пише против Касий и Клеопатра.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jochen Bleicken: Augustus. Eine Biographie. Sonderauflage, Alexander Fest, Berlin 2000. ISBN 3-8286-0136-7
- Werner Dahlheim: Julius Caesar. Die Ehre des Kriegers und die Not des Staates. Schöningh, Paderborn 2005. ISBN 3-506-71981-5
- Friedrich Münzer: Oppius (9), in: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, Bd. XVIII,1 (1939), S. 729 – 736.
- Jürgen Malitz: Die Kanzlei Caesars – Herrschaftsorganisation zwischen Republik und Prinzipat. In: Historia 36 (1987), S. 51 – 72 (online).