Гай Флавий Фимбрия (легат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гай Флавий Фимбрия.

Гай Флавий Фимбрия (на латински: Gaius Flavius Fimbria † 84 пр.н.е.) е римски политик и пълководец, легат на консула Луций Валерий Флак в Азия (86 пр.н.е.) и яростен привърженик на Гай Марий. Той се сражава по времето на Първата Митридатова война.

Фимбрия е син на Гай Флавий Фимбрия — консул през 104 пр.н.е. заедно с Гай Марий. През 87 пр.н.е. Фимбрия (синът) като военен трибун или praefectus equitum (кавалерийски командир) командва конен ескадрон, който убива по-възрастния син на Публий Лициний Крас, консул през 97 пр.н.е. и баща на бъдещият триумвир Марк Лициний Крас.[1] След убийството на синът му консулът Крас се самоубива. Фимбрия също така вероятно е отговорен и за убийства на няколко члена на родът Юлии.[2]

През 86 пр.н.е. Фимбрия е изпратен в провинцията в Азия като легат на Луций Валерий Флак (суфектконсул 86 пр.н.е.), но се скарва с него и е освободен от длъжност. Възползвайки се от отсъствието на Флак в Халкедон и недоволството предизвикано от алчността и строгостта на консула, Фимбрия разпалва бунт сред войниците и убива Флак в Никомедия.[3] След това поема командването на армията и провежда няколко успешни битки срещу Митридат VI. Дори обсажда Митридат в Еолида (Αίολίς) и със сигурност щял да го плени, но му трябвал флот за да попречи на Митридат да избяга по море. Фимбрия се обръща с искане към Лукул да дойде с флотата за да блокира бягството на понтийския монарх, но Сула изглежда е провеждал по това време преговори с Митридат за прекратяване на войната и Лукул не се отзовава.[4]

Фимбрия третирал изключително жестоко всички хора в Азия, които се разбунтували срещу Рим или били на страната на Сула. Опитвайки се да спечели достъп до Илион декларирал, че като римлянин щял да се отнесе приятелски — след това избил жителите и разрушил мястото до основи. През 84 пр.н.е. Сула преминава от Гърция в Азия и сключвайки мирен договор с Митридат, обръща силите си срещу Фимбрия.[5] Когато войските на Сула пристигат в лагера на Фимбрия, войниците му приятелски се присъединили към Сула. Битка не се състояла, а Фимбрия виждайки предателството на собствената си армия се самоубива.[6] Войниците от бившите сили на Фимбрия са оставени в Азия до края на Третата Митридатова война.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий, Periocha 80; Флор (2.9.14) Изброява Фимбрия сред жертвите, очевидно по погрешка.
  2. Августин, De civitate Dei 3.27.
  3. T. Corey Brennan, The Praetorship in the Roman Republic (Oxford University Press, 2000), стр. 557
  4. Плутарх, Живота на Лукул, 3
  5. Плутарх, Сравнительные жизнеописания. Лисандр и Сулла. Сулла. Гл. 24-25. ((ru))
  6. Апиан, История на Рим 12.9.60