Галадриел

Галадриел
	Галадриел
Характеристики
Родители	Финарфин;
Деца	Келебриан
	Галадриел в Общомедия

Във фантастичния свят описан от писателя Джон Роналд Руел Толкин Галадриел е владетелка на Лотлориен, където живее със съпруга си Келеборн до края на Третата епоха. Тя е носителка на един от трите Елфически пръстена – Нения, пръстенът на водата и е родена във Валинор през годините на двете Дървета. Идва в Средната земя заедно с братята си Финрод Фелагунд, Ангрод и Аегнор в първата година от Първата епоха. Тя е най-малкото дете и единствената дъщеря на Финарфин. Нейната дъщеря Келебриан е съпруга (до смъртта си) на Елронд и майка на Арвен и нейните братя Еладан и Елрохир. Толкин описва Галадриел като най-могъщата и най-прекрасната от всички елфи, останали в Средната земя след смъртта на Гил-галад и най-изящна от елфическите жени.

Биография

Кратки истории от живота на Галадриел още преди Войната на пръстена се появяват както в Силмарилион, така и в Недовършени предания. В тях се уточнява, че тя е единствената дъщеря и най-малкото дете на Финарфин, принц на Нолдорите, и на Еарвен, дъщеря на Олве и братовчедка на Лутиен. По-големите й братя са Финрод Фелагунд, Ангрод и Аегнор. Галадриел е родена във Валинор и още отрано имала способността да надниква в умовете на другите и да отсъжда справедливо техните мисли и намерения.

Според по-старото описание на нейната история, нахвърляно от Толкин и използвано по-късно в Силмарилион, Галадриел е описана като изявен участник и лидер в бунта на нолдорите и тяхното бягство от Валинор – “единствената жена, която стоеше високо в онези дни“. След пристигането в Средната земя се разделя с Феанор и синовете му и живее в Белерианд с брат си Финрод Фелагунд в Нарготронд, но прекарва известно време и в чертозите на Тингол и Мелиан в Дориат. В Дориат тя среща бъдещият си съпруг Келеборн от телерите, роднина на Тингол. Въпреки, че разказва на Мелиан за кражбата на силмарилите и убийството на Финве от Моргот, Галадриел премълчава няколко мрачни тайни последвали това събитие, като братоубийството на телери от нолдори, заграбването на корабите на телерите и последващото им опожаряване.

Втората епоха

В Средната земя, Галадриел и Келеборн първоначално се установяват в Линдон, където управлявали група елфи, а самите те били управлявани от Гил-галад. Според “Относно Галадриел и Келеборн“, след това те се преместват на бреговете на езерото Ненуиал (Евендим), където били смятани за господар и господарка на всички елфи на Ериадор. По-късно те се преместили отново, този път на изток и установили царството на Ерегион. По това време установяват контакт с голямо селище на нандорите в долината на река Андуин, което по-късно превръщат в мястото, известно като Лотлориен (Лориен). След известно време Келеборн и Галадриел напускат Ерегион и се установяват в Лотлориен, където остават до отпътуването си към Валинор. Отново според “Относно Галадриел и Келеборн“, техни деца са Келебриан и Амрот, но във всички останали споменавания, Амрот е описват със синдаринско потекло, тоест Келебриан е единственото им дете. Келебриан се омъжва за Елронд Полуелф от Ломидол и техни деца са Арвен, Еладан и Елрохир.

По-късно през Втората епоха, когато Пръстените на силата били изковани, Галадриел е сред малкото, които не се доверяват на Анатар (Саурон), с чиито напътствия Келебримбор създава трите пръстена на елфите – Нария, Нения и Вилия. Според някои от разказите, Келебримбор се не одобрява възгледите на Галадриел и изземва властта в Ерегион. В резултат на това Галадриел заминава за Лориен през портите на Мория, но Келеборн отказва да влезе в крепостта на джуджетата и остава за известно време. Недоверието ѝ се оказва оправдано, тъй като Анатар в крайна сметка се оказа Саурон и след като се разкрива той напада Ерегион. По време на отбраната Келебримбор поверява на Галадриел пръстена Неня, а Келеборн се присъединява към Елронд, с чиято помощ успяват да избягат обратно в Ломидол. Когато войната приключва, Келеборн и Галадриел се събират в Ломидол, където прекарват няколко години. През този престой Елронд за първи път среща Келебриан, двамата се влюбват и заживяват заедно.

Третата епоха

В Задругата на пръстена, Галадриел посреща и приветства Задругата в Лотлориен след бягството им от Мория. Когато срещна Задругата в своето жилище в короната огромния малорн тя надниква в сърцето на всеки от тях, изпробвайки тяхната решителност, въпреки че Боромир тълкува този тест като изкушение. Докато задругата остава в Лориен, Галадриел от своя страна е подложена на изпитание, когато Фродо предлага да остави Единствения Пръстен при нея, като най-могъща след елфите в Средната земя. Знаейки, че покваряващото му влияние ще я направи “велика и ужасяваща“, и припомняйки собствените си амбиции, които някога са я довели в Средната земя, Галадриел отказва да вземе Единствения Пръстен. Тя приема, че с унищожаването на Единствения пръстен ще изчезне и силата на собствения ѝ пръстен, а заедно с това и всички елфи в Средната земя ще залинеят и ще трябва да я напуснат, за да се върнат във Валинор. Това е ясен знак, че забраната на Валарите е вдигната окончателно за всички елфи в Средната земя.

Когато задругата напуска Лориен, Галадриел дава по един подарък на всеки член, съобразен с личностните качества на всеки от тях, а на всички подарява по едно елфическо наметало. Освен това снабдява задругата с храна и провизии, както като практическа подкрепа, така и като символ на вяра, надежда и добра воля. Келеборн, като един от телерите, осигурява лодки, с които Задругата се спуска по река Андуин на пък към Мордор. Малко след отпътуването на Задругата, огромния орел Гуаихир донася тялото на Гандалф, след като е сразил балрога на върха Зиракзигил. Галадриел помага на Гандалф да се завърне в телесната си форма, която е почти унищожена от битката с балрога. След като е върнат, Гандалф е облечен в бяло, сигнализирайки новия му статут на предводител на ордена на Истарите, след падението на Саруман.

След окончателната гибел на Саурон, Келеборн повежда малка войска от гарадрими, които превземат и събарят до основи старата крепост Дол Гулдур в Мраколес. Галадриел пътува до Минас Тирит, за да присъства на сватбата на внучката си Арвен с крал Арагорн Елесар след края на войната за пръстена. Няколко години след това, Галадриел заедно с Елронд, Гандалф и носителите на Пръстена – Билбо и Фродо, отпътуват от Сивите заливи към Валинор, отбелязвайки края на Третата епоха. Келеборн остава в Средната земя, но никъде не е отбелязано колко време след отпътуването на Галадриел, той, последен от своя народ, е потърсил Сивите заливи и отпътувал към Валинор.

– И ето че най-сетне всичко се сбъдва. Ти ще ми дадеш Пръстена доброволно! На мястото на Мрачния владетел ще поставиш Кралица. И аз не ще бъда мрачна, а прекрасна и страшна като Утрото и Нощта! Красива като Морето, като Утрото, като Снега по Планината! Страховита като Бурята и Мълнията! По-могъща от земните недра. Всички ще ме обичат до болка и отчаяние!
Тя вдигна ръка и от нейния пръстен бликна ярка светлина, която освети само нея, а всичко останало потъна в мрак. Сега стоеше пред Фродо и изглеждаше безмерно висока, непоносимо прекрасна, страхотна и божествена. После ръката се отпусна, светлината помръкна, внезапно тя отново се разсмя и — о, чудо! — беше се смалила: облечена в проста бяла дреха, крехка елфическа жена с нежен, мек и печален глас.
— Издържах изпитанието — каза тя. — Ще загубя силата си, ще замина на Запад и ще си остана Галадриел.
Дж. Р. Р. Толкин. Глава 7: Огледалото на Галадриел, Книга Втора, Част Първа: Задругата на Пръстена, Властелинът на пръстените.