Галактика джудже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големият Магеланов облак е сателитна галактика на Млечния път.
Галактики джуджета като NGC 5264 обикновено съдържат около милиард звезди.[1]
Галактиката джудже Феникс е с неправилна форма и съдържа по-млади звезди във вътрешността си и по-стари звезди във външните си региони.[2]
Синьото компактно джудже PGC 51017.[3]

Галактика джудже е малка галактика, съставена от около 100 милиона до няколко милиарда звезди, което представлява малък брой в сравнение с броя звезди в Млечния път (200 – 400 милиарда). Големият Магеланов облак, който орбитира около Млечния път и съдържа над 30 милиарда звезди, понякога също се класифицира като галактика джудже. Образуването и дейността на галактиките джуджета вероятно се влияят от взаимодействията им с по-големи галактики. Идентифицират се много видове галактики джуджета, в зависимост от тяхната форма и състав.

Към галактиките джуджета се отнасят и галактиките със светимост по-малка от 109 L[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите галактики джуджета (с изключение на граничните M 32 и M 110) са намерени от Харлоу Шепли в края на 1930-те години,[5] когато проучва небето около Южния полюс за статистическо изследване на галактиките в обсерваторията на Харвардския университет в Южна Африка. Първоначално Шепли намира неизвестно по-рано струпване от звезди в съзвездието Скулптор, съдържащи около 10 хиляди звезди. Скоро е намерено друго подобно струпване в съзвездието Пещ.

Откритията на галактиките джуджета стават по-чести, след като през 1950-те години обсерваторията Паломар започва да наблюдава небето с помощта на 120-cm телескоп.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Според сегашната теория, повечето галактики, включително и джуджетата, се сформират в асоциация с тъмна материя или от газ, съдържащ метали. Обаче, телескопът GALEX на НАСА е забелязал образуването на нови галактики джуджета от газове с ниско съдържание на метали. Такива галактики са намерени в пръстена Лъв, облак от водород и хелий около две масивни галактики в съзвездието Лъв.[6]

Поради малките им размери и маса, галактиките джуджета биват издърпвани и разкъсвани от съседни спирални галактики, което води до сливането им.[7]

Местни галактики джуджета[редактиране | редактиране на кода]

В Местната група съществуват много галактики джуджета. Тези галактики обикновено орбитират около по-големи галактики, като например Млечния път, Андромеда и M33. Изследване от 2007 г. твърди, че много от галактиките джуджета са се образували от галактчиески прилив през ранните години на Млечния път и Андромеда.[8] Приливните галактики джуджета се образуват, когато се сблъскват галактики и техните гравитационни маси взаимодействат. Струи от галактичен материал се отдръпват от началните галактики и от тъмната материя, която ги обкръжава.[9] Според проучване от 2018 г., някои от местните галактики джуджета са се образували много отдавна, по време на Тъмните векове на вселената (първият милиард години след Големия взрив).[10]

Над 20 познати галактики джуджета се въртят в орбита около Млечния път, а последните наблюдения сочат, че най-големият кълбовиден звезден куп в Млечния път е всъщност ядро на галактика джудже с черна дупка в центъра, която някога е била абсорбирана от Млечния път.[11]

Галактики хобити[редактиране | редактиране на кода]

Наскоро е въведен и термина галактика хобит, който се използва във връзка с галактики, които са още по-малки и по-бледи от галактиките джуджета.[12][13]

Сини компактни джуджета[редактиране | редактиране на кода]

В астрономията, синьо компактно джудже е малка галактика, която съдържа големи купове от млади, горещи, масивни звезди. Тези звезди, най-ярките от които са сини, карат самата галактика да изглежда синя на цвят.[14] Повечето такива галактики също се класифицират като неправилни или лещовидни галактики. Тъй като са съставени от звездни купове, тези галактики нямат еднородна форма. Те интензивно консумират газове си, което кара звездите им да се образуват по много бурен начин.

При процеса на създаване на нови звезди сините компактни джуджета се охлаждат. Звездите на галактиките се образуват през различни периоди, така че галактиките имат време да се охладят и да натрупват материя за образуване на нови звезди. В хода на времето образуването на звездите променя формата на галактиките.

Близки примери за сини компактни джуджета са: NGC 1705, NGC 2915, NGC 3353 и UGCA 281.[15][16][17][18]

Ултра-компактни джуджета[редактиране | редактиране на кода]

Ултра-компактните джуджета са клас от много компактни галактики с много висока звездна плътност, които са открити в началото на 21 век.[19][20][21]

Смята се, че диаметърът им е от порядъка на 200 светлинни години и че съдържат около 100 милиона звезди.[22] Теоретизира се, че това са ядрата на елиптични галактики джуджета, които са изгубили газа си от приливни взаимодействия, преминавайки през сърцевините на богати купове.[23] Ултра-компактни джуджета са намерени в куповете Дева, Пещ, Abell 1689, Abell 1656 и други.[24] Безпрецедентно голяма концентрация от около 100 ултра-компактни джуджета е намерена в ядрото на купа Дева. Първите стабилни проучвания на глобалните свойства на тези галактики в купа Дева сочат, че ултра-компактните джуджета имат отличителни динамични и структурни свойства от нормалните кълбовидни звездни купове.[25][26] Екстремен пример за ултра-компактна галактика джудже е M60-UCD1, на разстояние от 54 милиона светлинни години, която съдържа приблизително 200 милиона слънчеви маси в радиус от 160 светлинни години. Централният ѝ регион има звезди, разположени на около 25 пъти по-близко разстояние една от друга, отколкото звездите в региона около Земята в Млечния път.[27][28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. An irregular island. // www.spacetelescope.org. Посетен на 25 август 2016.
  2. Hubble Sizes up a Dwarf Galaxy. // ESA/Hubble, 24 октомври 2011. Посетен на 25 октомври 2011-10-25.
  3. An intriguing young-looking dwarf galaxy. // ESA/Hubble, 16 март 2015. Посетен на 21 март 2015.
  4. Linda S. Sparke, John S. Gallagher III.. Galaxies in the Universe: An Introduction. 2. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-521-85593-8. с. 410.
  5. Shapley, Harlow. Two Stellar Systems of a New Kind. // {{{journal}}} 142. 1938. с. 715 – 716.
  6. New Recipe For Dwarf Galaxies: Start With Leftover Gas. // Science Daily. 19 февруари 2009. Посетен на 29 юли 2015.
  7. Jaggard, V.. Pictures: New Proof Spiral Galaxies Eat, Digest Dwarfs. // National Geographic Society, 9 септември 2010. Посетен на 11 февруари 2012.
  8. Metz, M. и др. Dwarf-spheroidal satellites: are they of tidal origin?. // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 376 (1). 2007. DOI:10.1111/j.1365-2966.2007.11438.x. с. 387 – 392.
  9. New Recipe for Dwarf Galaxies: Start with Leftover Gas. // Newswise.com. 18 февруари 2009. Посетен на 20 февруари 2009.
  10. Earliest galaxies found 'on our cosmic doorstep'. // BBC News. 16 август 2018. Посетен на 17 август 2018.
  11. Noyola, E. и др. Gemini and Hubble Space Telescope Evidence for an Intermediate-Mass Black Hole in ω Centauri. // The Astrophysical Journal 676 (2). 2008. DOI:10.1086/529002. с. 1008 – 1015.
  12. New 'Hobbit' Galaxies Discovered Around Milky Way SPACE.com
  13. Hobbits in Space – ScienceNOW
  14. WISE Discovers Baby Galaxies in the Nearby Universe. // Wide-field Infrared Survey Explorer, 2 септември 2011. Посетен на 3 септември 2011.
  15. López-Sánchez, Á. R. и др. The environment of nearby Blue Compact Dwarf Galaxies. // ASP Conference Series 421. 2010. с. 65.
  16. Papaderos, P.. Blue Compact Dwarf Galaxies. // Centro de Astrofísica da Universidade do Porto, 7 май 2010.
  17. New insights to the photometric structure of Blue Compact Dwarf Galaxies from deep Near-Infrared Studies. // Göttingen Observatory, 2003.
  18. Meurer, G. R. и др. Optical observations of NGC 2915: A nearby blue compact dwarf galaxy. // The Astronomical Journal 107 (6). 1994. DOI:10.1086/117013. с. 2021–2035.
  19. The central region of the Fornax cluster. II. Spectroscopy and radial velocities of member and background galaxies. // Astronomy and Astrophysics Supplement 134. 1999. DOI:10.1051/aas:1999434. с. 75 – 86.
  20. Compact Stellar Systems in the Fornax Cluster: Super-massive Star Clusters or Extremely Compact Dwarf Galaxies?. // Publications of the Astronomical Society of Australia 17. 2000. DOI:10.1071/AS00034. с. 227 – 233.
  21. Star search finds millions masquerading as one. // Sydney Morning Herald. 29 май 2003. с. 5.
  22. Anglo-Australian Observatory Astronomers discover dozens of mini-galaxies
  23. Galaxies and Overmerging: What Does it Take to Destroy a Satellite Galaxy?. // Astronomical Society of the Pacific Conference Series 327. 2004. с. 155.
  24. Ultra Compact Dwarf galaxies in Abell 1689: a photometric study with the ACS. // The Astronomical Journal 128 (4). 2004. DOI:10.1086/423701. с. 1529 – 1540.
  25. Zhang, Hong-Xin et al.. The Next Generation Virgo Cluster Survey. VI: The Kinematics of Ultracompact Dwarfs and Globular Clusters in M87. // Astrophysical Journal 802. март 2015. DOI:10.1088/0004-637X/802/1/30. с. 30.
  26. Liu, Chengze et al.. The Next Generation Virgo Cluster Survey. X: Properties of Ultracompact Dwarfs in The M87, M49 and M60 Regions. // Astrophysical Journal 812. ноември 2015. DOI:10.1088/0004-637X/812/1/34. с. 34.
  27. Strader, Jay и др. The Densest Galaxy. // Astrophysical Journal Letters 775 (1). August 2013. DOI:– 8205/775/1/L6 10.1088/2041 – 8205/775/1/L6. с. L6.
  28. Evidence for densest galaxy in nearby universe. // Phys.org (Omicron Technology Ltd), 24 септември 2013. Посетен на 25 септемрви 2013.