Галин Тиханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галин Тиханов
български и британски литературен историк
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Оксфордски университет
Работил в Ланкастърски университет
Манчестърски университет
Лондонски университет
Публикации „The master and the slave“ (2000)

Галин Василев Тиханов е български литературен историк, специалист по сравнително литературознание и историк на идеите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 12 юни 1964 г. в Ловеч. Завършва ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ в родния си град (1983)[1]. Бакалавър по Английска филология и Културология в Софийския университет (1988). Магистър по славистика в СУ (1990). Доктор по филология (Софийски университет, с тема „Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм“) (1996) и по философия (Оксфордски университет, с тема „Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия“) (1998).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Старши изследовател по руска и германска история на идеите в Колежа Мъртън, Оксфорд (1997-2000). Професор по сравнително литературознание в Ланкастърския университет, Англия (2003-2007). Професор по история на идеите в Манчестърския университет, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури (The Research Institute for Cosmopolitan Cultures (RICC) (2007-2011). Професор по сравнително литературознание (George Steiner Chair of Comparative Literature) в Колежа Куин Мери, Лондонски университет (от септември 2011).

Член е също на издателските съвети на Manchester University Press, Arcadia, Comparative Critical Studies, Slavonica, Primerjalna knjizevnost, Brill Balkan Studies и Durham Modern Languages Series.

Печелил е изследователски стипендии на Фондация „Александър фон Хумболд“, Фондация „Джордж Сорос“, Wissenschaftskolleg zu Berlin и Collegium Budapest.

Бил е гост-професор по сравнително литературознание в Университета Йейл (2007) и по история на идеите в Университета на Санкт Гален (2011).

Съставител е на специалния брой на History of Photography (2000), посветен на визуалната култура и фотография на руския авангард. Неговите статии по руска, немска и централноевропейска литература са излизали в Oxford German Studies, Oxford Slavonic Papers, Stanford Slavic Studies, Essays in Poetics, The Modern Language Review, Germano-Slavica, The Times Literary Supplement, Новое литературное обозрение и другаде.

Главен редактор, заедно с Maurice Slawinski, на New Comparison, списанието на Британската асоциация за сравнително литературознание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Галин Тиханов, Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането (Унив. изд-во „Св. Климент Охридски“; Съюз на филолозите българисти), С., 1994.[2]
  • Галин Тиханов, Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“: към културната биография на българския модернизъм / Цикъл „Академия“ (изд. ЕТ „Кирил Маринов“), С., 1998.[3]
  • Galin Tikhanov, The master and the slave: Lukács, Bakhtin, and the ideas of their time / Oxford (Clarendon Press); New York (Oxford University Press), 2000.[4]
  • Galin Tihanov, „The Birth and Death of Literary Theory: Regimes of Relevance in Russia and Beyond“, Stanford, California: Stanford University Press, 2019.[5],[6]

Сборници със студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Galin Tihanov, Narrativas do exílio: cosmopolitismo além da imaginação liberal, São Carlos – SP: Pedro & João Editores, 2013.[7]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Materializing Bakhtin: the Bakhtin circle and social theory / edited by Craig Brandist and Galin Tihanov. Houndmills, Basingstoke, Hampshire; New York (Palgrave in association with St. Antony's College), Oxford, 2000.
  • The Bakhtin Cicrle: In the Master’s Absence, (co-editor and contributor), Manchester and New York: Manchester University Press, 2004.
  • A Companion to the Works of Robert Musil, (co-editor and contributor). Rochester, NY: Camden House, 2007.
  • Gustav Shpet’s Contribution to Philosophy and Cultural Theory, (editor and contributor). West Lafayette, IN: Purdue University Press, 2009.
  • Critical Theory in Russia and the West, (co-editor and contributor). London and New York: Routledge, 2010.
  • History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond, (co-edited with Evgeny Dobrenko). Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2011.[8], [9]
  • Enlightenment Cosmopolitanism, (co-editor with David Adams). Oxford: Legenda, 2011.[10]

Автор и съавтор е на множество научни статии.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Випуск 1983, блог на Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“.
  2. Бойко Пенчев, „Иде ли неоконсерватизмът?“, рец. в Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието", 1998 г.
  3. Милена Кирова, „Анти-Пепеляшка“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2065), 5 февруари 1999 г.
  4. Владимир Сабоурин, „Господарят и робът при Галин Тиханов“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 09.10.2002.
  5. Владимир Сабоурин, „Произход на руската литературна теория на Галин Тиханов“, Портал Култура, 23.08.2019.
  6. Best Book in Literary Studies, Book Prize Winners for 2020, American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).
  7. Владимир Сабоурин, „Към историята на победените. Тиханов в Бразилия“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 39, 2013, с. 9, 11.
  8. Представяне на сборника History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond Архив на оригинала от 2013-04-23 в Wayback Machine. на сайта на издателство University of Pittsburgh Press.
  9. Съдържание на сборника History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство University of Pittsburgh Press.
  10. Представяне на сборника Enlightenment Cosmopolitanism на сайта на издателство Legenda.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Статии и студии
Други