Галин Тиханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галин Тиханов
български и британски литературен историк
Роден
12 юни 1964 г. (53 г.)
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Оксфордски университет
Работил в Ланкастърски университет
Манчестърски университет
Лондонски университет

Проф. д-р Галин Тиханов е български литературен историк, специалист по сравнително литературознание и историк на идеите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Галин Василев Тиханов е роден 12 юни 1964 г. в Ловеч.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ в родния си град (1983)[1]. Бакалавър по Английска филология и Културология в Софийския университет (1988). Магистър по славистика в СУ (1990). Доктор по филология (Софийски университет, с тема „Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм“) (1996) и по философия (Оксфордски университет, с тема „Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия“) (1998).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Старши изследовател по руска и германска история на идеите в Колежа Мъртън, Оксфорд (1997-2000). Професор по сравнително литературознание в Ланкастърския университет, Англия (2003-2007). Професор по история на идеите в Манчестърския университет, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури (The Research Institute for Cosmopolitan Cultures (RICC) (2007-2011). Професор по сравнително литературознание (George Steiner Chair of Comparative Literature) в Колежа Куин Мери, Лондонски университет (от септември 2011).

Член е също на издателските съвети на Manchester University Press, Arcadia, Comparative Critical Studies, Slavonica, Primerjalna knjizevnost, Brill Balkan Studies и Durham Modern Languages Series.

Печелил е изследователски стипендии на Фондация „Александър фон Хумболд“, Фондация „Джордж Сорос“, Wissenschaftskolleg zu Berlin и Collegium Budapest.

Бил е гост-професор по сравнително литературознание в Университета Йейл (2007) и по история на идеите в Университета на Санкт Гален (2011).

Съставител е на специалния брой на History of Photography (2000), посветен на визуалната култура и фотография на руския авангард. Неговите статии по руска, немска и централноевропейска литература са излизали в Oxford German Studies, Oxford Slavonic Papers, Stanford Slavic Studies, Essays in Poetics, The Modern Language Review, Germano-Slavica, The Times Literary Supplement, Новое литературное обозрение и другаде.

Главен редактор, заедно с Maurice Slawinski, на New Comparison, списанието на Британската асоциация за сравнително литературознание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Галин Тиханов, Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането (Унив. изд-во „Св. Климент Охридски“; Съюз на филолозите българисти), С., 1994.[2]
  • Галин Тиханов, Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“: към културната биография на българския модернизъм / Цикъл „Академия“ (изд. ЕТ „Кирил Маринов“), С., 1998.[3]
  • Galin Tikhanov, The master and the slave: Lukács, Bakhtin, and the ideas of their time / Oxford (Clarendon Press); New York (Oxford University Press), 2000.[4]

Сборници със студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Galin Tihanov, Narrativas do exílio: cosmopolitismo além da imaginação liberal, São Carlos – SP: Pedro & João Editores, 2013.[5]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Materializing Bakhtin: the Bakhtin circle and social theory / edited by Craig Brandist and Galin Tihanov. Houndmills, Basingstoke, Hampshire; New York (Palgrave in association with St. Antony's College), Oxford, 2000.
  • The Bakhtin Cicrle: In the Master’s Absence, (co-editor and contributor), Manchester and New York: Manchester University Press, 2004.
  • A Companion to the Works of Robert Musil, (co-editor and contributor). Rochester, NY: Camden House, 2007.
  • Gustav Shpet’s Contribution to Philosophy and Cultural Theory, (editor and contributor). West Lafayette, IN: Purdue University Press, 2009.
  • Critical Theory in Russia and the West, (co-editor and contributor). London and New York: Routledge, 2010.
  • History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond, (co-edited with Evgeny Dobrenko). Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2011.[6], [7]
  • Enlightenment Cosmopolitanism, (co-editor with David Adams). Oxford: Legenda, 2011.[8]

Автор и съавтор е на множество научни статии.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Статии и студии
Други