Галичник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Галичник
Галичник
— село —
Панорама към Галичник
Панорама към Галичник
Macedonia relief location map.jpg
41.5942° с. ш. 20.6531° и. д.
Галичник
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Река
Надм. височина 1270 до 1450 m
Население (2002) 3 души
Галичник в Общомедия

Га̀личник (на македонска литературна норма: Галичник) е село в западната част на Република Македония, в община Маврово и Ростуша. Селото е архитектурен резерват и на практика е без жители. Галичник заедно с Лазарополе традиционно е един от мияшките центрове. Селото е известно с обичая Галичка сватба.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Река на Галичката река в западните склонове на планината Бистра, над каньона на река Радика на надморска височина от 1270 до 1450 метра. До Галичник може да се стигне по 21-километров асфалтов път през Бистра от Мавровското езеро, по 1-километров черен път от Росоки или по пътека от село Янче, разположено край Радика. На 10 километра от Галичник е Бигорският манастир „Свети Йоан“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Галичник в 1908 г.

Според местни легенди, отразени в доклад на Сребрен Поппетров от 1916 година, галичани са се преселили от Солунско, района на река Галик, през Средновековието.[1]

За пръв път селото се споменава през XIV век. В османо-турски документи от втората половина на XV век Галичник е посочено като дервентджийско село, състоящо се от 9 домакинства.[2]

Църквата „Света Петка“ е от 1807 година.[3][4] В края на XIX век Галичник е голяма българска паланка, като жителите ѝ се занимават със зидарство и животновъдство – предимно отглеждане на овце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Галешник е посочено като село с 500 домакинства с 1 482 жители българи.[5]

В 1876 година жителите на Галичник активно се включват в борбата срещу гръцкия владика Антим Дебърски. Един от лидерите на българското движение Кузман Макриев е временно затворен от властите.[6]

В края на XIX век в Галичник се установяват агенти на сръбската пропаганда, за известно време функционира и сръбско училище. В 1892 година двама местни сърбомани подпалват българското училище в селото, за което са наградени с голяма сума от сръбската държава.[7] В 1897 година галичани с големи усилия, въпреки трудностите създавани от сърбоманите в паланката, успяват да издействат султански ферман за построяване на третокласно българско училище в Галичник. На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на българското училище, на което Кузман Макриев държи реч в която казва: „Да възкръсне Бог и да разточат ся врази его. Тако да погибнет гърците и сърбите от лица Божия, а българите да возвеселят ся. Работете, ратници, имайте кураж и във всичко ще успеете“.[8] През 1900 година училището е завършено и на него е поставена мраморна плоча с надпис „Емиру Ферман хазрети падишахъмъс султан Абдул Хамид Хан II. Българско третокласно училище „Св. Кирил и Методий“.[9]

Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 3 300 жители, всички българи.[10] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галичник има 4 840 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Галичник има 23 сръбски къщи.[12]

На 4 май 1909 година председателят на българската община в Галичник, отец Амвросий е убит от агент на сръбската пропаганда.[13]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Галичник има 560 български екзархийски и 20 патриаршистки къщи (от 1892 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител, 1 учителка и 22 ученици.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 142 души от Галичник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Шифрована телеграма от галичкия сръбски управител, 25 септември 1915 г., точно преди намесата на България в Първата световна война
Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война
Открит лист от Галичнишкото околийско управление на бирника Кръсто Миронов от Тресънче, 1916 г.
Галичник, 14 юни 1928 г.
Църквата „Свети Петър и Павел“ (1932 – 1933[3]) с паметника на Георги Пулевски.

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Галичник като българско село.[16]

Както и другите села в Мала Река, Галичник е център на напрестанна миграция през XIX и ХХ век. В края на XIX век, до 1918 от Галичник се изселват 197 семейства. По-голямата част от тях се заселват в България (70 семейства), а останалите – в Скопие (38 семейства), Румъния (12 семейства), Белград (10 семейства), Египет (8 семейства) и другаде. Традиционни занаяти на по-голямата част от изселниците са млекарството и строителството.[17]

По време на Втората световна война, когато районът е под италианска и албанска окупация, значителна част от галичани се преселват в зоната, администрирана от български власти. През втората половина на ХХ век продължават процесите на изселване на местните жители. Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галичник е един от основните центрове на Дебърската художествена школа – от Галичник е големият български зографски род Фръчковци и много други строители, резбари и зографи, сред които видно място заема Макрий Негриев. Партений Зографски е видна фигура на българското църковно движение по време на Възраждането, дойрански епископ и книжовник. В Галичник е роден строителят, революционерът и ранен македонист Георги Пулевски. От Галичник е и видният български индустриалец Аврам Чальовски, известният югославски художник Лазар Личеноски и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Централен военен архив, ф. 1546, оп.2, а.е. 21, л. 41гръб-42, Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 14
  2. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 14
  3. а б Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  4. Масонски симболи во црквата „Света Петка“. // Македонска нација, 18 август 2009 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 174-175.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 219.
  7. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 202
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 220.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 221.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.263.
  11. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рp. 184-185.
  12. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  13. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 481.
  14. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  16. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  17. Тодоровски, Глигор, пос. съч., сtr. 86
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония