Галичник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галичник
Галичник
— село —
Панорама към Галичник
Панорама към Галичник
North Macedonia relief location map.jpg
41.5942° с. ш. 20.6531° и. д.
Галичник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Река
Надм. височина 1270 до 1450 m
Население 3 души (2002)
Пощенски код 1254
Галичник в Общомедия

Га̀личник (на македонска литературна норма: Галичник) е село в западната част на Северна Македония, в община Маврово и Ростуше. Селото е архитектурен резерват и на практика е без жители. Галичник заедно с Лазарополе традиционно е един от мияшките центрове. Селото е известно с обичая Галичка сватба.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Река на Галичката река в западните склонове на планината Бистра, над каньона на река Радика на надморска височина от 1270 до 1450 метра. До Галичник може да се стигне по 21-километров асфалтов път през Бистра от Мавровското езеро, по 1-километров черен път от Росоки или по пътека от село Янче, разположено край Радика. На 10 километра от Галичник е Бигорският манастир „Свети Йоан“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Галичник в 1908 г. Фото Георги Трайчев

Според местни легенди, отразени в доклад на Сребрен Поппетров от 1916 година, галичани са се преселили от Солунско, района на река Галик, през Средновековието.[1]

За пръв път селото се споменава през XIV век. В османо-турски документи от втората половина на XV век Галичник е посочено като дервентджийско село, състоящо се от 9 домакинства.[2]

Църквата „Света Петка“ е от 1807 година.[3][4] В края на XIX век Галичник е голяма българска паланка, като жителите ѝ се занимават със зидарство и животновъдство – предимно отглеждане на овце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Галешник (Galechnik) е посочено като село с 500 домакинства с 1482 жители българи.[5]

В 1876 година жителите на Галичник активно се включват в борбата срещу гръцкия владика Антим Дебърски. Един от лидерите на българското движение Кузман Макриев е временно затворен от властите.[6]

В края на XIX век в Галичник се установяват агенти на сръбската пропаганда, за известно време функционира и сръбско училище. В 1892 година двама местни сърбомани подпалват българското училище в селото, за което са наградени с голяма сума от сръбската държава.[7] В 1897 година галичани с големи усилия, въпреки трудностите създавани от сърбоманите в паланката, успяват да издействат султански ферман за построяване на третокласно българско училище в Галичник. На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на българското училище, на което Кузман Макриев държи реч в която казва: „Да възкръсне Бог и да разточат ся врази его. Тако да погибнет гърците и сърбите от лица Божия, а българите да возвеселят ся. Работете, ратници, имайте кураж и във всичко ще успеете“.[8] През 1900 година училището е завършено и на него е поставена мраморна плоча с надпис „Емиру Ферман хазрети падишахъмъс султан Абдул Хамид Хан II. Българско третокласно училище „Св. Кирил и Методий“.[9]

Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник. Фото Георги Трайчев

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 3300 жители, всички българи.[10] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галичник има 4840 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Галичник има 23 сръбски къщи.[12]

Писмо от Шопов до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, с приложени заплашителни телеграма и писма от прочутите дебърски разбойници Хасан Калош и Тахир Тола, изпратени до българите в Галичник, 6 март 1903 г.

На 4 май 1909 година председателят на българската община в Галичник, отец Амвросий е убит от агент на сръбската пропаганда.[13]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Галичник има 560 български екзархийски и 20 патриаршистки къщи (от 1892 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител, 1 учителка и 22 ученици.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 142 души от Галичник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Шифрована телеграма от галичкия сръбски управител, 25 септември 1915 г., точно преди намесата на България в Първата световна война
Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов
Открит лист от Галичнишкото околийско управление на бирника Кръсто Миронов от Тресънче, 1916 г.
Галичник, 14 юни 1928 г.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ (1932 – 1933[3]) с паметника на Георги Пулевски.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Кралство Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Галичник като българско село.[16]

Както и другите села в Мала Река, Галичник е център на напрестанна миграция през XIX и ХХ век. В края на XIX век, до 1918 от Галичник се изселват 197 семейства. По-голямата част от тях се заселват в България (70 семейства), а останалите – в Скопие (38 семейства), Румъния (12 семейства), Белград (10 семейства), Египет (8 семейства) и другаде. Традиционни занаяти на по-голямата част от изселниците са млекарството и строителството.[17]

По време на Втората световна война, когато районът е под италианска и албанска окупация, значителна част от галичани се преселват в зоната, администрирана от български власти. През втората половина на ХХ век продължават процесите на изселване на местните жители. Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[18]

Националност Всичко
македонци 3
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галичник е един от основните центрове на Дебърската художествена школа – от Галичник е големият български зографски род Фръчковци и много други строители, резбари и зографи, сред които видно място заема Макрий Негриев. Партений Зографски е видна фигура на българското църковно движение по време на Възраждането, дойрански епископ и книжовник. В Галичник е роден строителят, революционерът и ранен македонист Георги Пулевски. От Галичник е и видният български индустриалец Аврам Чальовски, известният югославски художник Лазар Личеноски и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Централен военен архив, ф. 1546, оп.2, а.е. 21, л. 41 гръб-42, Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 14
  2. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 14
  3. а б Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  4. Масонски симболи во црквата „Света Петка“. // Македонска нација, 18 август 2009 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 174-175.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 219.
  7. Тодоровски, Глигор, пос. съч., стр. 202
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 220.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 221.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  11. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рp. 184-185.
  12. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  13. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 481.
  14. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  16. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  17. Тодоровски, Глигор, пос. съч., сtr. 86
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония