Галска роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галска роза
Wild Rosa gallica Romania.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Rosa Роза
вид: R. gallica Галска роза
Научно наименование
Уикивидове Rosa gallica
Linnaeus, 1753[1]
галска роза в Общомедия

Галската роза (Rosa gallica), известна още като „френска роза“, „Червена роза на Ланкастър“ или „Стамболска роза“ (в България) е вид роза.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Галската роза е храст, висок до 80 cm, с изправени или полегнали клонки с разнотипни, а в някои случаи дори липсващи шипове. Листата са сложни, нечифтоперести с 5 или 7 листчета.

Цветовете са едри, ароматни, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Разположени са по един, два или три в съцветие. Чашелистчетата от вътрешната страна са влакнести, от външната – жлезисти. Плодът е тъмнорозов, едър и е ядлив.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Галската е с произход от Южна и Централна Европа на изток към Турция и Кавказ. Среща се в диво състояние в страните от Средния Изток и Мала Азия, Кавказ, Крим. Растението се среща по поляните и храсталаците на долния и среден планински пояс до около 1000 m надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Галската роза е сред най-старите сортове градински рози, отглеждани от древните гърци и римляни[2]. В Средновековието е популярна из цяла Европа и е култивирана от XIII до XIX век на големи територии около град Провен, на 50 км югоизточно от Париж.

В началото Стамболската роза е заемала около 10 % от насажденията в България.

Галската роза е устойчива на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Популярни градински сортове[редактиране | редактиране на кода]

  • Versicolor“ – раирана
  • Tuscany“ или „Old Velvet“ – с плоски, полукичести, червени цветове
  • Belle de Сгесу“ – почти без тръни, със силно ароматни розови цветове.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Използва се за производството на консерви, желета, сиропи, стимулиращи напитки, дражета, парфюми, медицински мехлеми, кремове и свещи. Венчелистчетата ѝ притежават тонизиращи и адстрингентни свойства и са ценени от лекарите през вековете. Има силен аромат, който се запазва и след изсушаването ѝ.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 492, BHL Page ID: 358511, функция на източника: първо описание (на таксон)
  2. История