Гал Аноним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гал Аноним
Националност неизвестна
Активен период Средновековие
около 1110 – 1145
Жанр историческа хроника
Известни творби Galli Anonymi cronicae et gesta ducum sive principum Polonorum
Гал Аноним в Общомедия

Гал Аноним (на латински: Gallus Anonymus; на полски: Gall Anonim; XI – XII век) е автор на най-старата полска летописна хроника, написана на латински и озаглавена „Летописи и дела на херцозите и князете полски“ (на латински: Galli Anonymi cronicae et gesta ducum sive principum Polonorum).

Произходът на Гал Аноним продължава да бъде обект на научен дебат (по-специално, не е ясно дали името показва френски произход, независимо че той е работил предимно в Унгария).

Хрониката се съдържа в тритомник с полската история до 1113, което съвпада почти едновременно с руската „Приказка за отминали години“ и „Чешка хроника“ Козма Пражки). Счита че е за достоверното представяне и за най-богат и ценен източник.

Хрониката служи като източник за полската средновековна и съвременна историография. В концепцията си се основава на полската идеология за „Златните Свободи“.

За първи път е публикувана в 1749 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Авторът на „Деянията“ пише малко за себе си и не е спом нат от съвременниците си. Единственият външен източник за живота на първия полски хронист е кратка бележка, оставена няколко века по-късно от Крамер – друг полски хронист през XVI век. Това налага биографична информация да се добива от анализа на текста и литературния стил на хрониката. Макар и много оскъдни, тези данни позволяват на съвременните медиевисти да създадат множество хипотези за произхода на Gallus Anonymous, причинявайки постоянен академичен дебат.

Kромер[редактиране | редактиране на кода]

Бележката в полето на Ръкописа на Марчин Кромер. Най-старият запис на името „Gall“.

Принц-епископът на Вармия Марчин Кромер (1512 – 1589) в „Хайлсбергски ръкопис“ на страница 119 пише:

„Гал пише тази история бидейки монах, по мое мнение, живял по времето на Болеслав III. Това може да се приеме от въведението“.

Не е известно дали Крамер наричан „Гал“ така, защото това е истинско име или то се отнася до националността му (Gallus по това време означава „френски“), както и на какво точно той основава тази идентификация.

Хайлсбергската ръкопис е един от трите оцелели източници за „Деянията“, написани между 1469 и 1471. От средата на XVI до XVIII век, тя е в града Хайлсберг като по-късно е публикувана по поръчка на друг епископален принц на Варминско – Aдам-Станислав Грабовски (1698 – 1766)[1].

Благодарение на Кромер авторът на „Деянията“ става познат под използвания и до днес псевдоним.

Биографична информацията, съдържаща се в хрониката[редактиране | редактиране на кода]

От текстът, достигнал до нас ние знаем, че Гал Аноним е:

След анализ на литературния стил могат да се направят следните изводи:

  1. Творческият стил на писане показва висока образованост, което сочи, че е монах или принадлежи към благородническо семейство.
  2. Хроника е ясно написана от някой, притежаващ литературен опит, т.е. за Гал това не е първата литературна творба.
  3. Хроника има новаторски за времето си стил, появил се в северната част на Франция и използван главно във Фландрия, Райнланд, Холандия и Белгия.
  4. Полския професор Данута Боравска[2] и Мариан Плеша[3] подозират, че „духовникът, живеещ чрез перото“ преди това е написал Gesta Hungarorum („Деянията на унгарците“ – унгарския еквивалент на полските летописи) и Translatio Sancti Nicolai („Намирането на мощите на св. Никола“, венецианска мартирология).
  5. Някои изследователи предполагат, че стила на писане е подобен на стила на Хилдеберт Туренски (1055 – 1133). На тази основа се налага мнението, че Гал е най-образованите хора от Льо Ман, Шартър или Нормандия.[4]

Реконструкция[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на изложеното по-горе, медиевистите реконструират кариерата на хрониста Гал Аноним, която явно е свързана със силен период за полското княжеств, Болеслав III Кривоусти и Краков между 1089 и 1109. Хроника вероятно е написана по искане на канцлера Михал Авдант през 1112 – 1116[5]. Възможно е след смъртта на канцлера Гал Аноним да е ръководил канцеларията на принца.

Хипотези за произхода на Гал Аноним[редактиране | редактиране на кода]

1. Aноним е поляк – тази теза е опровергана, когато става ясно, че се е появила в резултат на недоразумение. Печатарят Готфрид Ленхних през 1749 за първи път отпечатва полската хроника, като за авторът поставя Марчин Гал. Това е грешка от страна на издателя, четейки Ян Длугош.

Абатството Свети Егидий в Прованс, откъдето, според привържениците на хипотезата на френския произход на монах, е тръгнал на поклонение Гал.

2. Aноним е монах от Прованс, от манастира на св. Егидий, където се съхраняват мощите на светицата, обдарявани и от Владислав I Херман. Според тази хипотеза монахът прекарва известно време в манастир в Шомод, което обяснява неговото добро познаване на унгарската география, а освен това и пише хрониката Gesta Hungarorum. Библиотеката на манастира на св. Егидий е разрушена през 1562, така че е съвсем разбираема липсата на материали, които могат да се докаже или отхвърли тази теория.

3. Aноним е унгарски монах, дошъл в Полша от манастир на св. Егидий в Шомод през 1110 заедно с връщащия се от поклонение Болеслав III, който прави покаяние за лъжесвидетелстване срещу брат си Збигнев. Няма данни да е имало такъв манастир в Шомод, или някъде другаде в Унгария и дори да е имало, той не е бил център на литературата, където монасите да са толкова добре обучени в латинския език[6]).

Църквата на Свети Никола, Венеция – според привържениците на хипотезата за венецианския произход това място е свързано с Аноним преди той да дойде на Полша.

4. „Венецианската“ хипотеза за първи път е публикувана през 1904 от полския историк Тадеуш Войчеховски. Той предполага, че Гал е бил член на благородно семейство Орсеоло, дало няколко дожа на Венеция. След престой в манастира на св. Никола в Лидо във Венеция той попада в изгнание в Унгария, а в Полша отива през 1089. [7]

Според Tомас Ясински през 2008[8] хронистът пристига в Полша по Виа Егнация през славиниите в Епир, Тракия, Далмация, Хърватия и Истрия и има като много от членовете на венецианските духовници от онова време, вродени познания за италиански и славянските езици. По този начин Гал Аноним може да се идентифицира с монасите от Лидо – автори на разкази за намирането на мощите на св. Николас Велики, с което творение Ясински намира над 100 прилики. Както изглежда Гал идва от северно-италианската или адриатическата културни среди и има тесни връзки с Далмация и най-вече Задар. Венецианската хипотезата е отхвърлена от някои като „твърде слаба, така че тя може да се разглежда сериозно“[9].

5. Aноним е монах от Фландрия. През 1081 епископът на Познан Франко посещава манастира на св. Хуберт в Ардените във Фландрия (свързано с култа към Св. Егидий), където се запознава с монах-хронист на име Ламбер Младши.(Хипотеза на Йежи Затей)

6. Aноним е благороден французин, а именно изгубения по време на Първи кръстоносен поход граф на Ено Бодуен II.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Мемориал във Вроцлав

Анонимният автор на книгата „Деяния“ има значително влияние върху по-нататъшния ход на полската история. На тази версия на неговата ранна история на Полша се позовават редица полски владетели, изтъкващиуправленските и династичните си права като Божията сила и народен вот (В съответствие с известния латинска сентенция: Глас народен, глас божи).

Тази концепция подсилва и избирателните традиции на полската шляхта и нейната склонност да не се подчинява на върховната държавна власт. Чрез „Хрониката на поляците“ Винценти Кадлубек и „Преподаване“ Станислав от Скарбимеж тя е допринесла за развитието на Златните Свободи" в Жечпосполита, където монарсите са изборни и трябва да се подчиняват на полския парламент – Сейма.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Хроника Галла Анонима.
  • Gottfried Lengnich (ed.). Vincentius Kadlubko et Martinus Gallus scriptores historiae Polonae vetustissimi cum duobus anonymis ex ms. bibliothecae episcopalis Heilsbergensis edititi. Danzig, 1749.
  • Laurence Mizler de Kolof (ed.). Historiarum Poloniae et Magni Ducatus Lithuaniae Scriptorum Quotquot Ab Initio Reipublicae Polonae Ad Nostra Usque Temporar Extant Omnium Collectio Magna. Warsaw, 1769.
  • Jan Wincenty Bandtkie (ed.). Martini Galli Chronicon Ad Fidem Codicum: Qui Servantur In Pulaviensi Tabulario Celsissimi Adami Princpis Czartoryscii, Palatini Regni Poloniarum/ Denuo Recensuit … Warsaw, 1824.
  • J. Szlachtowski and P. Koepke, Chronica et Annales Aevi Salici, in Georg Henirich Pertz (ed.), Monumenta Germaniae Historica. Hannover, 1851., SS IX, pp. 414 – 78.
  • Monumenta Poloniae Historica, с текстом „Хроники“. A.Bielowski, t. I, s. 379 – 484, Lwów 1864.
  • Anonim, tzw. Gall, Kronika Polska, tłum. Roman Grodecki. Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Kraków 1923.
  • Ludwig Finkel & Stanisław Kętrzyński (eds.). Galli Anonymi Chronicon. Lemberg, 1898.
  • Anonim, tzw. Gall, Kronika Polska, tłum. Roman Grodecki. Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Kraków 1923.
  • Julian Krzyżanowski (ed.). Galla Anonima Kronika: Podobizna Fotograficzna Rekopisu Zamoyskich z Wieku XIV. Wyda i Wstepem Opatrzy Julian Krzyzanowski./ Galli anonymi Chronicon codicis saeculi XIV Zamoscianus appellati reproductio paleographica. Warsaw, 1946).
  • Karol Maleczyński: podstawowe wydanie krytyczne: Anonima tzw. Galla Kronika czyli dzieje książąt i władców polskich, red. K. Maleczyński, Monumenta Poloniae Historica, s.II, t. 2, Kraków 1952 (с латинским текстом „Хроники“).
  • Галл Аноним. Хроника или деяния князей или правителей польских. – М.: АН СССР, 1961. Предисловие. // Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Книга 1. // Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Книга 2. // Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Книга 3. // Восточная литература. Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Посетен на 18 февраля 2011.
  • Anonim, tzw. Gall, Kronika polska, tłum. Roman Grodecki. Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Wrocław 1965.
  • Josef Bujnoch. Polens Anfänge: Gallus Anonymus, Chronik und Taten de Herzöge und Fürsten von Polen. Graz, Styria, 1978.
  • Галл Аноним. Хроника или деяния князей или правителей польских / Польские латиноязычные средневековые источники. Тексты, перевод, комментарий. – М.: Наука, 1990. Предисловие. // Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Текст. // Архив на оригинала от 8 февруари 2012. Литература. // Архив на оригинала от 25 август 2011. Сокращения. // Восточная литература. Архив на оригинала от 25 август 2011. Посетен на 18 февраля 2011.
  • Gall Anonim, Kronika polska, tłum. Roman Grodecki. Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Biblioteka Narodowa. Wrocław, 2003. ISBN 83-04-04610-5.
  • Knoll & Schaer (eds.). Gesta Principum Polonorum: The Deeds of the Princes of the Poles. Budapest, 2003.
  • Галл Аноним. Хроника и деяния князей или правителей польских. Рязань, издательство „Александрия“, 2009 (совместно с хроникой Козьмы Пражского).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paul W. Knoll and Frank Schaer, eds., Gesta Principum Polonorum: The Deeds of the Princes of the Poles, Budapest, 2003, pp. xxiv—v.
  2. Danuta Borawska, „Gallus Anonim czy Italus Anonim?
  3. Marian Plezia, ed., Anonim tzw.
  4. J. Zathey, „W jakich szkołach uczył się Gall Anonim?
  5. Годы написания „Хроники“ Галла определил М. Плезиа во вступлении к изданию „Польской хроники“ 2003 г. 
  6. Pierre David.
  7. Roman Sidorski
  8. Tomasz Jasiński.
  9. Paul W. Knoll and Frank Schaer, eds., Gesta Principum Polonorum… – P. xxix.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Галл Аноним“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.