Гамал Абдел Насър
 |
| Гамал Абдел Насър جمال عبد الناصر | |
| египетски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 септември 1970 г.
|
| Погребан | Кайро, Египет |
| Религия | ислям |
| Учил в | Каирски университет Египетска военна академия |
| Политика | |
| Партия | Арабски социалистически съюз |
| 2-ри президент на Египет | |
| 23 юни 1956 – 28 септември 1970 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Тахия Казем |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Гамал Абдел Насър в Общомедия | |
Гамал Абдел Насър Хусейн (на арабски: جمال عبد الناصر حسين; 15 януари 1918 – 28 септември 1970) е вторият президент на Египет (1956 – 1970).[1]
Полковник в египетската армия, Насър застава начело на египетската революция от 1952 г., заедно с Мохамед Нагиб (бъдещия първи президент), който сваля монархията на Египет и Судан и установява нов период на модернизация и социалистическа реформа в Египет.
Добре известен е със своята проарабска и антиколониална политика. Неговият пан-арабизъм или насъризъм има сериозно значение в арабския свят през 50-те и 60-те години на XX век. Насър е възприеман още и като символ на достойнството и свободата.
Насър е нареждан сред най-важните арабски политически фигури в арабската история. Насър вдъхновява много арабски лидери като Кадафи в Либия, Саддам Хусейн в Ирак и Хафез ал-Асад в Сирия. Известен е и със своята ерудираност.
През 1956 г. Гамал Абдел Насер обявява национализация на Суецкия канал, в резултат на което последва известната Суецка криза.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Янков, Росен. Три инфаркта убиват Бащата на арабите. Гамал Абдел Насър оставя 100 милиона сираци // 168 часа. 23 януари 2018. Посетен на 5 ноември 2024.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| |||||||||||
