Гамбия (лек крайцер, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Гамбия“
HMS Gambia (48)
HMS Gambia3c.jpg
Лекият крайцер „Гамбия“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от типа „Фиджи“
Производител Swan Hunter в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Поръчан 1939 г.
Заложен 24 юли 1939 г.
Спуснат на вода 30 ноември 1940 г.
Влиза в строй 21 февруари 1942 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран на 5 декември 1968 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8 530 t (стандартна)
10 450 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 780 души
Далечина на
плаване
6 520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Гамбия“
HMS Gambia (48)
в Общомедия

Гамбия (на английски: HMS Gambia (48), от на английски: GambiaГамбия) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на на крайцерите тип „Фиджи“ (Краун Колъни – 1-ва серия).

Поръчан през 1939 г. и заложен в корабостроителницата Swan Hunter в Нюкасъл на 24 юли 1939 г. Крайцера е спуснат на вода на 30 ноември 1940 г. и е първият кораб с това име в британския флот. Влиза в строй на 21 февруари 1942 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй и провеждането на изпитания, крайцера преминава в Розайт, където на него допълнително поставят 6 20 mm Ерликона, след това, през март 1942 г. крайцера преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в състава на 10-та крайцерска ескада на Home Fleet за подготвяне за службя в 4-та крайцерска ескадра на Източния флот.

Преход в Далечния изток[редактиране | редактиране на кода]

След края на всички работи „Гамбия“ преминава в Клайд, за да влезе в състава на ескорта на войсковия конвой WS-18. На 14 април крайцера заедно с крайцера Frobisher, разрушителяTetcott и холандския разрушител Van Galen излизат в състава на ескорта на дадения конвой. В състава на конвоя също е включена базата за разрушители Hecla. На 29 април конвоя пристига във Фрийтаун и на 5 май със същият ескорт поема нататък. На 13 май „Гамбия“ напуска състава на ескорта, съпровождайки повредения Hecla, който се натъква на мина при бреговете на Южна Африка. Двата кораба се насочват за Саймънстаун. На 18 май „Гамбия“ отплава за Kilindini, за да се съедини със своята нова ескадра. На 29 май той съвместно с линкора Warspite и самолетоносачите Illustrious и Formidable се насочва за Цейлон, за да възстанови там базата, с пристигането си там крайцера пристъпва към патрулна служба в Индийския океан в течение на юни.

В състава на Източния флот[редактиране | редактиране на кода]

На 13 юли крайцера заедно със спомагателния крайцер Worcestershire влиза в състава на ескорта на конвоя Schooner, връщащ части на ANZAC от Цейлон в Австралия на борда на лайнерите Queen Mary, Aquitania, Ile de France, Nieuw Amsterdam и Queen of Bermuda. На 19 юли е сменен в състава на ескорта от американския крайцер Phoenix и се връща в Цейлон.

Десанта в Мадагаскар[редактиране | редактиране на кода]

„Гамбия“ през август 1942 г.

През август крайцера заедно с корабите на Източния флот преминава в Момбаса за провеждането на планирания десант на Мадагаскар (Operation Stream). На 5 септември с линкора Warspite, самолетоносача Illustrious, крайцерите Birmingham, Dauntless и Caradoc и разрушители излиза в морето и образува Съединение „M“, което подсигурява десанта. На 13 септември крайцера съвместно с крайцера Birmingham и холандския крайцер Van Heemskerk съпровожда транспортите с 29-та пехотна бригада (29th Infantry Brigade), която десантира в Majunga. Крайцера остава в района на десанта в течение на цялата операция, след което отплава за докуване в Бомбай. След края на докуването, на 12 ноември, се връща към патрулните операции в Индийския океан.

На 28 ноември заменя австралийския крайцер Adelaide и холандския Heemskerck в качеството на ескорт за конвоя OW-1. През декември – януари 1943 г. крайцера продължава патрулирането си в Индийския океан.

На 6 февруари от Сокотра заедно с крайцера Devonshire влиза в охраната на войсковия конвой на ANZAC, връщащ войски от Суец в Австралия (Operation Pamphlet). Конвоя се състои от лайнерите Queen Mary, Aquitania, Ile de France, Nieuw Amsterdam и Queen of Bermuda, прикритие осъществяват линкорите Revenge, Resolution и Warspite, крайцера Mauritius и 6 разрушителя. На 17 февруари крайцера се насочва от Фримантъл за Дърбан. На 17 март крайцера става флагмански кораб на 4-та крайцерска ескадра и до май осъществява защита на търговското съдоходство в Индийския океан.

Предаване в състава на новозеландския флот[редактиране | редактиране на кода]

На 28 май крайцера през Кейптаун се насочва за Великобритания, където на 16 юни влиза за ремонт и преоборудване в гражданска корабосторителница в Ливърпул, тъй като крайцера вече е решено да се предаде в състава на новозеландския флот, за да замени повредените крайцери Achilles и Leander. В хода на ремонта е свалено авиационното оборудване, добавени са 10-cm радар Type 272 и допълнителен радар за управление на огъня Type 283. През септември крайцера преминава изпитания в порта и едновременно, на 22 септември е предаден в състава на новозеландския флот. След завършване на изпитанията „Гамбия“, на 11 октомври, се присъединява към флота на метрополията в Скапа Флоу. През декември крайцера е преведен в Плимът за служба при северозападните подходи.

Патрулиране в Централния Атлантик[редактиране | редактиране на кода]

На 12 декември заедно с крайцера Glasgow е разгърнат север-северозападно от Азорските острови за съвместно, с авиацията на бреговото командване, издирване и прихващане на немски съдове за снабдяване и блокадопробивачи (Operation Stonewall). На 23 декември операцията е отменена след потопяване на блокадопробивач от самолети. На 27 декември „Гамбия“ се намира на остров Фаял от Азорските острови, когато пристига заповед за прихващане на немския моторен кораб Alsterufer. Той успешно избягва откриване от крайцерите, но на 27 декември е засечен на 500 мили северозападно от нос Финистере, заобиколил позициите на крайцерите от югоизток. „Гамбия“ и наличните към този момент крайцери Glasgow, Enterprise, Penelope и Ariadne са пренасочени за прихващане, но още преди пристигането на крайцерите Alsterufer е подпален и потопен от Halifax на бреговото командване. На 28 декември крайцера не успява да участва в боя в Бискайския залив на крайцерите Glasgow, Enterprise с немските разрушители е изпрате за спасяване на немските моряци от Alsterufer. На 30 декември крайцера е сменен в патрула от лидерите на Свободна Франция Le Fantasque и Le Malin и се връща в Плимът.

Отново в състава на Източния флот[редактиране | редактиране на кода]

На 30 януари 1944 г. крайцера отново отива в състава на Източния флот през Средиземноморието. На 19 февруари влиза в състава на 4-та крайцерска ескадра в Тринкомале. Още на 22 февруари излиза в морето за търсене на блокадопробивачи югозападно от Кокосовите острови съвместно със самоелтоносача Illustrious, тежкия крайцер Sussex, разрушителя Rotherham и холандския разрушител Tjerk Hiddes (Operation Sleuth). На 28 февруари „Гамбия“ се насочва за дозареждане във Фримантъл, където пристига на 2 март.

На 8 март „Гамбия“ ескортира конвой в Индийския океане, след което, на 17 март, пристига в Тринкомале.

На 21 март „Гамбия“ излиза в морето съвместно с линкорите Queen Elizabeth и Valiant, линейния крайцер Renown, крайцерите London и Ceylon в съпровождение на 10 разрушителя за провеждането на настъпателни действия в Индийския океан (Operation Diplomat). На 27 март корабите се срещат с американския самолетоносач USS Saratoga (CV-3) с разрушителите в съпровождение и тези кораби съвместно с корабите на Източния флот на 2 април пристигат в Тринкомале.

На 18 април „Гамбия“ участва в операцията „Кокпит“ (Operation Cockpit) – атаката над Сабанг от Съединение 70 в състав британского самолетоносача Illustrious и временно придадения на Източния флот американски Saratoga. Изначално крайцера се намира в състава на Съединение TF69 прикриващо самолетоносачите. Освен „Гамбия“ то се състои от линкорите Queen Elizabeth и Valiant, френския линкор Richelieu крайцерите Nigeria, Ceylon, Newcastle и холандския крайцер Tromp. На 21 април корабите се връщат в Тринкомале.

На 6 май крайцера участва в прикритието на поредното напрадение. Този път над Сурабая (Operation Transom). Крайцера влиза в състава на Съединение TF65: линкорите Queen Elizabeth и Valiant, френския Richelieu, крайцера Nigeria и холандския крайцер Tromp. Самолетоносачите Illustrious и Saratoga съставят Съединение TF66. На 8 май крайцера окончателно е предаден на новозеландския флот, изключая оперативния контрол. На 15 май корабите се зареждат в залива Ексмут в Западна Австралия. На 17 май самолетоносачите нанасят удар по Сурабая, а на 27 май корабите се връщат в Тринкомале.

На 18 май 1944 г., вече в състава на новозеландския флот

На 10 юни „Гамбия“ съпровождайки самолетоносача Illustrious и ескортния самолетоносач Atheling излиза в Бенгалския залив за провеждането там на настъпателни действия. На 11 юни самолетоносачите нанасят удар по Сабанг, което е отвличащо вниманието действие от десанта на американците на Марианските острови. На 13 юли крайцера отплава за Мадрас, за да приеме на борда си персонал на FAA и да го достави в Коломбо. На 17 юли „Гамбия“ пристига в Коломбо получавайки време за отдих на екипажа.

През юли крайцера провежда учения заедно с корабите на Източния флот.

На 22 юли крайцера излиза за участие в операцията по обстрел на Сабанг (Operation Crimson) заедно с крайцерите Kenya, Ceylon, Nigeria, Cumberland, и холандския Tromp и разрушители той съставлява ескорта на линкорите Queen Elizabeth и Valiant, линейния крайцер Renown и френския линкор Richelieu. На 25 юли той съвместно с Kenya обстрелва бреговите батареи на Сабанг.

От 10 септември до 6 октомври крайцера преминава поредния си ремонт в Коломбо, след което се присъединява към своята ескадра.

На 16 октомври крайцера съпровожда конвой към Фримантъл, плавайки нататък към Нова Зеландия. През ноември крайцера посещава редица новозеландски пристанища до своето пристигане в Уелингтън.

В състава на Тихоокеанския флот[редактиране | редактиране на кода]

На 22 ноември крайцера е предаден в състава на сформирания Тихоокеански флот, а през декември влиза за ремонт в Окленд, който завършва на 26 януари 1945 г.

На 14 февруари крайцера отплава за Сидни в състава на силите за съпровождение на линкора Howe съвместно с австралийските разрушители Quality и Queenborough. По време на перехода на линкора има учебни стрелби.

На 1 март „Гамбия“ излиза с част от Тихоокеанския флот в състав Съединение TF113 за провеждане на учения пред десанта на остров Манус. На 17 март TF113 отплава за Манус. На 23 март британското съединение взема американското обозначение TF57, след като е решено, че съединението ще действа в състава на американския 5-ти флот против летищата на островите Сакишима. „Гамбия“ заедно с крайцерите Swiftsure, Black Prince и Argonaut образуват групата TG57.5. След което корабите отплават от Улити (Operation Iceberg One). На 27 март крайцера прикрива серията нападения от самолетоносачите Indomitable, Victorious, Illustrious и Implacable над летищата на островите Сакишима. На 1 април корабите са подложени на въздушни атаки, в т.ч. за пръв път и от атаки на камикадзе. На 2 април „Гамбия“ се отделя от главните сили, буксирайки съвместно с австралийския разрушител Quiberon повредения разрушител Ulster, към Лейт за ремонт на последния. На 4 април корабите срещат австралийските тралчици Ballarat и Lismore. На 6 април „Гамбия“ се връща в състава на Съединението съвместно с крайцера Uganda и разрушителите Urchin и Ursa. На 11 април заедно с Uganda се отделя от TF57 и съпровожда самолетоносача Indefatigable, който нанася удари по летища на Формоза (Operation Iceberg Oolong). На 13 април крайцера погрешка сваля изтребител Hellcat. На 16 април корабите се връщат към основните сили при Сакишима. На 20 април Съединение TF57 отплава за Лейт след 6 удара по островите, където и пристига на 23 април. На борда на „Гамбия“ има 45 човека от екипажа, заразени с епидемичен паротит.

На 4 май TF57 излиза в морето за съвместни действия с американското TF58 по нанасянето на въздушни удари и обстрел на островите Сакишима (Operation Iceberg Two). „Гамбия“ съвместно с крайцерите Swiftsure, Uganda, Euryalus и Black Prince отново образува група TG57.5. Тази група се отделя съвместно с линкорите King George V и Howe за обстрел на летището на остров Мияко, отменен след получаването на сигнал от самолетоносачите на група TG57.2, че те са подложение на интензивни въздушни атаки. На 8 май атаките на камикадзе продължават и в хода им самолетоносачите Formidable и Victorious получават повреди. На 23 май съединение отплава за Манус за последващ преход в Сидни за почивка и реорганизация. На 27 май във връзка с предаването на оперативни съединения от 5-ти флот на 3-ти, британското съединение също сменя своето обозначение на TF37. На 30 май корабите отплават за Сидни, където пристигат на 5 юни.

На 28 юни TF37 отплава за Манус, пристигайки там на 4 юли. На 6 юли „Гамбия“ отплава за бреговетте на Япония за съединение с корабите на Тихоокеанския флот провеждащи началната фаза на операция Олимпик (Operation Olympic) – бомбардировка на японската метрополия. На 16 юли крайцера се съединилява с корабите на TF37: линкора King George V, самолетоносачите Formidable, Victorious, Implacable, крайцерите Newfoundland, Achilles, Euryalus, Uganda и Black Prince и разрушители. На 18 юли крайцера прикрива авионосната групировка, нанасяща удари по цели в района Токио – Йокохама. От 2 до 4 август „Гамбия“ съвместно с крайцерите Argonaut, Black Prince и Newfoundland подсигурява радио връзката между британския Тихоокеански флот и американското TF38. На 9 август крайцера съвместно с крайцера Newfoundland и разрушителите Termagant и Terpsichore образуват Task Unit 37.1.8 в състава на американския Task Unit 34.8.1 за съвместен обстрел на стоманолеярните заводи в Камаиши. Корабите са подложени на въздушни атаки и „Гамбия“ сваля един самолет. След тази операция корабите се връщат в състава на TF37. на 12 август „Гамбия“ съвместно с линкора King George V, самолетоносача Indefatigable, крайцера Newfoundland и 9 разрушителя от 24-та флотилия са предадени в подчинение на американците образувайки група TG38.5. На 13 август крайцера прикрива ударите на самолетоносача по цели и кораби в северни Хоншу и Хокайдо. На 15 август зенитчиците свалят атаковащ съединението японски самолет по време на официалното прекратяване на огъня.

На 31 август „Гамбия“ влиза в Токийския залив съвместно с крайцера Newfoundland, където на 2 септември той представлява Нова Зеландия по време на церемонията по капитулацията на японския флот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A. : Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Gambia (1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.