Гамла Упсала

Гамла Упсала (на шведски: Gamla Uppsala) – е била един от най-големите култови и политически центрове в Скандинавия в епохата на викингите. Днес тя е село на 7 км северно от град Упсала в Швеция и през 2016 г. е наброявала 17973 жители. Старото селище е било преместено на сегашното си място през 1274 г., а дотогава тук се е намирало старото пристанище наричано някога Йостра Арос (Östra Aros).

Гамла Упсала е била център на историческия регион Свеаланд и по-конкретно на провинция Упланд, както и резиденция на конунгите от династията Инглинги, започвайки от III—IV в. В Средновековието е била голямо селище и средоточие на административната и фискална власт на конунгите.

По традиция в края на февруари и началото на март в Гамла Упсала се е провеждал Тингът – общонародно събрание, на което според закона конунгът свиквал събирането на лейданга (флота и бреговата охрана) и се определяли неговите командири. Тингът е съвпадал по време с езическия празник Дисаблот и ежегодния панаир Дисатинг в чест на женските божества диси и на възраждането на природата.

Курганите на Гамла Упсала

Трите кургана

От съхранените до наши дни останки от езическите времена най-забележителни са трите огромни кургана (погребални могили), в които според преданието са били положени конунгите от V—VI в. През XIX в. обаче се ширело мнението, че тези могили са с естествен произход и, за да се изясни този въпрос, крал Карл XV разпоредил да се извършат археологически разкопки. Работата на изследователите доказала, че това са погребални могили. От тях били изровени мечове с инкрустирани скъпоценности, шлем с изумителна форма, аналог на който е открит в некропола в Сътън Ху, Източна Англия, шахматни дъски от Средиземноморието изработени от слонова кост.

Панорамна снимка с трите кургана

Езическо капище

Гамла Упсала е имала важно култово значение. Тук се е намирало огромно капище, последният разцвет на което е бил около 1070—1080 г. Един от съвременниците, хронистът Адам фон Бремен, го описва като „златен храм“, в който били поставени великолепно изработени дървени статуи на Асите - боговете Один, Тор, Фрейр. Според традицията след като се направело жертвоприношение, деветте тела на създания от мъжки пол (кучета, коне, но в някои случаи и хора) били провесвани едно до друго на близките дървета и тази гледка, свидетелства хронистът, представлявала зловещо зрелище.

Прекратяването на жертвоприношенията и разрушаването на капището се приписва на първия християнски крал на Швеция – Олаф Шьотконунг (995-1022), но в действителност по всяка вероятност храмът е бил използван чак до 1087 г. т.е. и по време на управлението на последния езически крал Блот-Свен.

Християнски център

Средновековната църква на Гамла Упсала

За да се изкорени окончателно езическата традиция, римският папа нарежда Гамла Упсала да се превърне в силен християнски център. Затова през 1164 г. тук е учредено първото епископско седалище на Швеция с ръкополагането на първия архиепископ.

През 1240 г. издигнатата в Упсала катедрала изгоряла и през 1287 г. започнало строителството на новата, което продължило около 150 години и било завършено чак през 1435 г. През XVIII и XIX в. катедралата търпи нови реконструкции, а в днешния си вид е една от националните светини на Швеция.

Източници

• Klingmark, Elisabeth: Gamla Uppsala, Svenska kulturminnen 59, Riksantikvarieämbetet