Ганик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ганик (на латински: Gannicus, Cannicus; † 71 пр.н.е.[1]) е келтски гладиатор,[2] вероятно от школата на Лентул Батиат в Капуа. Смята се, че Ганик е един от най-добрите гладиатори в Капуа по това време.

Ганик заедно със Спартак, Крикс, Еномай и Каст се споменават като водачи на най-голямото робско въстание в Римската република. В началото въстанието има значителен успех, но през 71 пр.н.е. робите се изправят срещу легионите на Марк Лициний Крас. Ганик, Каст и командваните от тях около 12,000 човека (според Ливий 35,000[3]) са избити в битка близо до Региум в Южна Италия от силите на Крас.[4]

Плутарх казва, че това е „най-храбрата“ битка, която Крас води през тази кампания.[5] Плутарх вероятно има предвид ожесточената съпротива на келтските и германски бойци под командването на Ганик и Каст. От 12,000 убити само двама били със смъртоносни рани по гърба, което показва, че освен тях никой друг от робите не се е опитвал да избяга от бойното поле.[5] След битката легионите на Крас си възвръщат пленени от робите по-рано – пет римски орли и 26 щандарта.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плутарх. Крас 11.2
  2. Strauss 2009, с. 213
  3. Ливий, Periochae, 97:1
  4. Плутарх. Крас 11.3
  5. а б Strauss 2009, с. 165
  6. Фронтин, Стратегеми 2:5.34

Литература[редактиране | редактиране на кода]