Ганчо Савов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ганчо Савов
български генерал
Роден: 15 ноември 1917
Починал: 1989 (71 г.)

Ганчо Савов е български лекар, неврохирург, професор, офицер, генерал-майор от медицинската служба, заслужил деятел на науката (1972).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 ноември 1917 г. в старозагорското село Преславен. От 1937 до 1940 г. учи медицина в Белград, но завършва в София през 1942 г. Между 1941 и 1942 г. укрива членове на Политбюро. През 1943 г. за кратко е участъков лекар в Триград, а след това до 1944 г. е такъв в Кочериново. Става член на БКП през 1944 г. От 1945 г. е асистент в Катедрата по неврология и психиатрия към Медицинския университет. Влиза в българската армия през 1949 г. Специализира във Военномедицинската академия в Ленинград от 1949 до 1951 г. От 1951 до 1961 г. е началник на медицинското отделение във ВВМИ. През 1959 г. Савов създава второто българско военно неврохирургично отделение (след това създадено при Драва 1945 г.[1]) през 1962 г. и Катедрата по военно-полева травматология на нервната система към Висшия военномедицински институт. През 1961 г. става главен неврохирург на българската армия.

От 1969 г. е генерал-майор от медицинската служба. С указ № 2029 от 14 декември 1977 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Носител е на ордени „Народна република България“ III ст., „9 септември 1944 г.“ II ст., „Червено знаме на труда“, „Кирил и Методий“ I ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“.[2] Умира при трагични обстоятелства, блъснат от тролейбус през 1989 г. Има над 250 публикации. Заедно с Иван Темков написва „Практическо ръководство по неврология“.[3] Синът и внукът на Ганчо Савов също са хирурзи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снимка на персонала на Неврохирургическото отделение с началник д-р Марин Петров при завръщането от фронта. Б.м., 2 юни 1945 г., Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кюстендил, ф. 739, оп. 1, а.е. 66, л. 1
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 161
  3. Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 56