Ганчо Старибратов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ганчо Старибратов
български офицер
Роден
Починал
ПогребанКопривщица, Република България

Ганчо Кунчев Старибратов е български офицер от ВВС (полковник) и участник партизанското движение по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганчо Старибратов е роден в семейство на дърводелец от град Копривщица. Образование получава в гимназията в града. След придобиването на средно образование постъпва в Железопътното училище. Бил е политически затворник и доброволец във войната на България срещу Третия Райх.[1] След края на Втората световна война работи във ВВС като политически кадрови офицер. Завършва щурманския авиационен курс във ВВУ, Висшата школа за военни пропагандисти в СССР и Авиационния факултет във Военнополитическата академия „Ленин“ в Москва (1957 – 1961).[1] Защитава дисертация на тема „История на българската авиация“ в същата академия, като придобива научна степен Доктор на историческите науки. През 1969 – 1972 г. той е началник на Политотдела на БГА.[1] От месец август 1972 г. до месец септември 1977 г. е представител на ДСО БГА „Балкан“ в Италия.[2]

Съпругата му Лала Старибратова (преди брака Кунчева) е доброволка по време на войната на България срещу Третия Райх.[3]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Ганчо Старибратов заема следните длъжности:[1]

  • Помощник-командир на летището и комендатурата в бомбардировъчния отряд;
  • Началник Политотдел на щурмовата авиационна дивизия (от октомври 1947);
  • Висша школа за военни пропагандисти (1949 – 1950);
  • Началник Политотдел на 4-та изтребителна авиационна дивизия;
  • Заместник началник на Политическия отдел на ПВО и ВВС.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Централна Европа „Агелус“ (2012), Копривщенски и други истории на полски език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Старибратов, Ганчо. С устрема на авиацията. София, Форум, 2001. с. 376.
  • Старибратов, Ганчо. Копривщенски и други истории. София, Нов свят, 2002. с. 196.
  • Старибратов, Ганчо. По пътя на Априлци. София, Колинс-5, 2005. ISBN 9548264277. с. 312.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ставрев, Димитър. 100 години от рождението на Ганчо Старибратов // pan.bg, 2 октомври 2021. Посетен на 11 март 2023.
  2. Панчева, Марияна. In memoriam // Регион 39. Пирдоп, Ипсилон – 97, 26 септември – 2 октомври 2006. ISSN 1311 – 7998
  3. в-к „Словото днес“, бр. (1022), 18.3.2021 с. 6