Ганчо Ценов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ганчо Ценов
български историк и учен
Д-р Ганчо Ценов
Д-р Ганчо Ценов

Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Професия Историк, Преподавател по история
Научна дейност
Област „Произход и история на българския народ“
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1894)
Работил в България и Германия
Публикации

„Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ – капитален труд (1910);

„Кроватова България и покръстването на българите“ – капитален труд (1937)
Известен с Автохтонната теория за произхода на българския народ
Титла Доктор по история (1900)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Д-р Ганчо Ценов (1870-1949) е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през Късната античност и Ранното средновековие. Считан е за основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“.6

Като цяло вижданията му се приемат за маргинални от официалната българска историография.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в село Бойница, Кулска околия, тогава в Османската империя (дн. Видинска област). Завършва „История“ през 1894 г. в Софийския университет. След това 2 години е учител по история във Видинската мъжка гимназия. Работи в културния отдел на Военното министерство [2].

Оттам през 1899 г. е изпратен с конкурс на 4-годишна специализация в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Там защитава дисертация по руска история на тема „Кой подпали Москва през 1812“ 1 (нашествието на Наполеон в Русия през 1812 г.) и става първия български доктор в този германски университет [3] [4] 1 20, след което започва да работи по темата „Произход и история на българския народ“.
Най-съществената част от докторската му дисертация е била публикувана в поредицата Historische Studien (Исторически студии); кратък неин реферат (на 35 печатни страници) е бил издаден в отделна брошура. През 1965 г. тази брошура е преиздадена фототипно в известната серия „Краус репринтс“ на издателство Краус. [2]

Ганчо Ценов е известен със своята честност и добросъвестност при работа с изворите, високата си езикова подговка и историческа ерудиция и комбинирането на данни от различни клонове на хуманитаристиката – етнография, лингвистика, история на религиите и други. Според него „Историята е индуктивна наука, която почива на факти, а не на мнения – което не почива на факти – не е история“, „Историята е сбор от систематизирани факти, а не сбор от мнения“. В трудовете си той се придържа към установените още през 19-ти век научни норми. Цялата научна документация от цитираните предимно гръцки и латински извори се предава в оригиналния им вид, без превод, което предполага висока професионална подготовка у читателя. Такава подготовка дори днес притежават малцина специалисти. [2]

През 1910 г. издава основния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ 6. В нея излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които смята за стари трако-илири и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни европейски народи от Херодотова (европейска) Скития.

Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по средна история в Софийския университет е отхвърлена.[4] 20 По тази причина Ценов отново заминава за Германия. Според изложеното в неговите книги, критиците му от кръга около проф. Васил Златарски (проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов и др.) го наричат "studierten Querkopf" (учен чукундур), „патриот“, „шовинист“, „агент на българското военно министерство“, обвиняват го даже в плагиатство, въпреки че междувременно вече са възприели някои от неговите тези.6 20
Това кара д-р Ценов да заведе срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев дело за публични обиди и клевети. [5]

През 1936 г., след смъртта на проф. В. Златарски, д-р Ценов се кандидатира за ръководител на катедрата по българска история в Софийския университет, за която кандидатства и Петър Ников, като П. Мутафчиев е назначен за рецензент-арбитър. След рецензията на проф. Мутафчиев, според когото Ценов имал "чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука", кандидатурата на д-р Ценов е отхвърлена от факултетния съвет и ръководството на катедрата е поето от Петър Ников.20

В Германия трудовете на Ганчо Ценов се издават за сметка на богатата му съпруга германка от издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz.[5].

След комунистическия преврат в България през 1944 г. д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. След разгрома на Германия до есента на 1949 г., когато умира в Берлин, той се издържа с преводи.[5]

Въпреки че неговите тези не намират сериозна подкрепа и биват отхвърлени от официалната българска наука, д-р Ганчо Ценов притежава своеобразна харизматичност, която е изключително привлекателна за съвременни носители на националистическия патос в българското общество.[6]

Днес името на Ганчо Ценов придобива все по-широка популярност. Доказателство за това са изчерпаните тиражи на новите издания на неговата монография „Кроватова България и покръстването на българите“ (1998, 2004) 20, на основополагащия му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (2002) 6 и произведението му „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ (2002) 23.[2]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?", Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg, Historische Studien No.17, E. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965
  2. „Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания“ (1907, 2005)
  3. „Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните“ (статия, сп. „Преглед“, кн. 4, 1907 г.)
  4. „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници“ (1908) http://forum.tisitova.com/download/file.php?id=3693&sid=5bccbb0c7f070338a872bade965acfa0
  5. „Критичен разбор на данните по произхода на българите“ (1910)
  6. „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (1910, 2002)
  7. „Първите религиозни борби в България“ (1912)
  8. „Покръстването на българите - обяснение“ (1914)
  9. „Хиляда години ли от смъртта на Св. Климентa?“ (1914) http://forum.tisitova.com/download/file.php?id=3694&sid=5bccbb0c7f070338a872bade965acfa0
  10. "Goten oder Bulgaren : quellenkritische Untersuchung über die Geschichte der alten Skythen, Thrakier und Makedonier", Ganco Cenov - Leipzig : Dyk, 1915 https://archive.org/details/gotenoderbulgare00tsen
  11. „Кой е Климент Охридски?“ (1915)
  12. „Произходът на хуните“ (1915)
  13. „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“ (1915)
  14. „История на България“ (1917)
  15. "Geschichte der Bulgaren", Steiwetz, Berlin, 1917
  16. "Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien", статия, "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.
  17. I17,B0728+,SY, NRecherche-DB, D2.1,E8171268e-0,A, H, R193.197.31.108,FY "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven : eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skythen, Goten, Hunnen, Kelten u.a.", Cenov, Gančo, Berlin/Leipzig : de Gruyter, 1930
  18. "Geschichte der Bulgaren und der anderen Südslaven von der römischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts", Dr. Gantscho Tzenoff, Berlin/Leipzig, Walter De Gruyter & Co., 1935
  19. „Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят“ (1936)
  20. „Кроватова България и покръстването на българите“ (1937, 1998, 2004)
  21. „Народността на старите македонци“ (1938) http://forum.tisitova.com/download/file.php?id=256&sid=5bccbb0c7f070338a872bade965acfa0
  22. „Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава“ (1938, 1998, 2004)
  23. „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ (1940, 2002)

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Доц. д-р Александър Николов, „Параисторията” като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”, „Историческият хабитус: опредметената история”, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24-63.
  2. а б в г Александър Мошев, "Историкът д-р Ганчо Ценов от с.Бойница", „Венец: Белоградчишко списание за история, култура и народознание“, Том 1, Година 2010, Брой 3, стр. 314-329.
  3. Здравко Даскалов, "Учителят, който изпревари времето", "Учителско дело", Година XCXIX, Брой 24 (3578), 29 юни 2006 г.
  4. а б Кой е Ганчо Ценов?. // в. „Атака“, бр. 88, 2006. Посетен на 7 септември 2007.
  5. а б в Цочо В. Билярски, д-р Ганчо Ценов за народността на българите, "Сите българи заедно", 11 ноември 2011 г.
  6. Eвлоги Станчев, Творчеството на д-р Ганчо Ценов - академичен национализъм или квазинаучен автохтонизъм.