Ганю Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ганю Атанасов
Полковник
поручик Ганю Атанасов (1885)
поручик Ганю Атанасов (1885)
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Командвания 2-ри резервен полк
18 пехотен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Ганю (Ганьо) Атанасов Атанасов е български военен деец, полковник, един от създателите на БТЦРК и участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганю Атанасов е роден на 26 октомври 1860 г. в с. Брестовица, Османска империя. На 10 май 1879 година завършва Софийското военно училище в 1-ви випуск и като юнкер 2-ри разряд е произведен в чин прапоршчик.[1] При производството получава назначение за Източнорумелийската милиция. На 15 май офицерите пристигат в Пловдив и той назначен за адютант на 1-ва пловдивска дружина.[2] През ноември същата година чинът му е приравнен на подпоручик, а на 9 юли 1881 година е произведен в чин поручик.

На 10 февруари 1885 година поручик Атанасов, който изпълнява длъжността военен прокурор на Пловдив, заедно с други революционни дейци, участва в създаването на Българският таен централен революционен комитет.[3] Взема дейно участие и в Съединението на България.

На 7 септември 1885 година е причислен към 9 харманлийска дружина, а на 9 септември произведен в чин капитан и назначен за командир на дружината, която влиза в сформирания на същия ден Търново-Сейменски отряд.[4]

По-късно, като капитан е дружинен командир в 22 пехотен тракийски полк. На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор. Служи във Военното министерство и през 1892 е произведен в чин подполковник. Като подполковник е командир на 2-ри пехотен резервен полк, а в периода (5 март 1898 – 13 март 1900) командва 18 пехотен етърски полк. Междувременно през 1899 г. е произведен в чин полковник, а на 22 март преминава в запаса.

Поковник Атанасов е мобилизиран по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е на разположение на Щаба на действащата армия. Служи и като ревизьор-контрольор по реквизицията във Видин.

Полковник Ганю Атанасов умира на 1 май 1935 година в Пловдив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никифоров, Н. и др., стр. 66
  2. Никифоров, Н. и др., стр. 85
  3. Димов, Д. „Историческият подвиг на Пловдивската гимназия Св. св. Кирил и Методий“, Издателска къща „Жанет 45“, 2000, стр. 300
  4. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 28, 32, 465.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]