Гара Орешец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гара Орешец
Общи данни
Население 750 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,909 km²
Надм. височина 304 m
Пощ. код 3940
Тел. код 09322
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 14489
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Димово
Лозан Лозанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Орешец
Костадин Филипов
(ГЕРБ)

Га̀ра Орѐшец е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 11 km североизточно от град Белоградчик и на 48 km южно от Видин. Гарата е на жп. линията София – Мездра – Видин. С всеки пристигащ влак има и автобусни линии, които превозват пътниците до съседния град Белоградчик. Всекидневно има по три влака към Видин и три влака към София, един до Мездра и един до Брусарци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е възникнало покрай строежа на железопътния участък между град Видин и столицата София през 1912 г. Жителите на Гара Орешец са преселници от село Орешец. По-нататък във времето гарата се разраства и започват да се откриват предприятия и заводи. В Гара Орешец е имало завод за телефони, дървообработващ завод „Венец Орешец“, стопански двор, държавно автомобилно предприятие, свинеферма, птицеферма, ОКС, каменодобивна кариера „Печ“, асфалтова база, пожарна служба (която съществува и до днес). В Гара Орешец има и футболен отбор „Венец“ (Орешец), стигал два пъти на 1/16 финал за Купа България. Гарата има и вилна зона, където местните жители отглеждат лозя. Гарата има и ловна дружинка, наброяваща над 50 човека. Природата на селото е много красива.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селището на гарата има читалище „Народен будител“, основано още през 1927 г. в с. Орешец. Помещава се в специална сграда, разполага с библиотека и компютърна зала. Местният хор и танцов състав често участват в национални фестивали.

На 3 km от село Гара Орешец по пътя за Белоградчик се намира пещерата „Живанина дупка“ (наричана още „Козарника“)[1]. Според археолозите там са живели хора преди 1 600 000 години. Археологическите проучвания продължават – български археолози от БАН и френски учени от град Бордо намират най-старите в Европа кости на животни, за които се смята, че са отглеждани от човек и възниква хипотезата, че там е живял първият европеец.

Край селото се намира и новооткритата случайно пещера „Венеца“, благоустроена и отворена за посещения от 2013 г. Заради запазените природни форми тя се счита за една от най-красивите пещери в България. [2]

На 3 km от Гара Орешец се намира старото село Орешец, където живеят малко хора. Тамошната църква „Св. Георги“ датира от началото на 19 век и е построена върху основите на по-стара. През последните две години тя сбира хора от близо и далеч на църковни празници и по-специално на 15 август (Успение Богородично), когато представители на Видинската митрополия донасят чудотворна икона за поклонение. Църквата има забележителни стенописи, през 1973 г. е обявена за паметник на културата от местно значение. Състоянието на сградата е много тревожно, нуждае се от спешни укрепителни действия[3].

Други[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото е ФК „Венец“, създаден през 1926 г. До 2000 г. отборът се казва ФК „Бенковски“ (Гара Орешец), а оттогава носи името „Венец“, кръстен на планина до селото, която е част от Западния Балкан. В момента отборът се подвизава в окръжната група на Видин. Най-големият му успех е достигането до 1/16-финал за купата на страната срещу Литекс (тогава ФК Ловеч), загубен с 1:8. Скромният отбор достига още веднъж тази фаза на турнира, на 1/16-финала губи от ЦСКА София с 0:4. Преди да срещне тези силни съперници, „Венец“ (Орешец) отстранява отборите от Б група – Бдин Видин и Миньор Перник.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В селото има 4 магазина, от които 2 в центъра и 2 в периферията на селото. Има и 2 кафенета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.ibeaken.com/bg
  2. Новооткритата пещера Венеца – най-красивата в България, 24 май 2016 г.
  3. Статия в ел. списание „Венец“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]