Гарваново
| Гарваново | |
  Гарваново  Гарваново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 531 души[1] (31 декември 2024 г.) 13,6 души/km² |
| Землище | 39,082 km² |
| Надм. височина | 156 m |
| Пощ. код | 6349 |
| Тел. код | 03749 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 14550 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Иван Христов (ГЕРБ) |
Гарваново е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
История
[редактиране | редактиране на кода]По сведения на Филип Баранов селото е основано през 1760 г. постепенно от преселили се българи от близкото село Гедикли (българската махала).
Тогава в с. Гедикли, разположено на 2 км югоизточно от днешното с. Гарваново, се появила страшна болест чума. По думи на стари хора на ден са умирали по 13 – 14 души. За предизвестие, че в къщата има смърт се издигали бели флагове. По-стари хора разказват, че Бог е изпратил това наказание, защото селяните не посрещали тържествено обхождащия района си владика, който уж изпросил това проклятие за селото. Изплашени, слисани, неможещи да се справят с болестта, жителите търсят спасение в бягство от селото. През една пролетна вечер няколко сродни семейства решават и напускат селото, мъчейки се да избягат от наказанието на болестта. Те се отправят в северозападна посока. Местността, в която се настаняват, е камениста. Загрижените техни близки и съседи тръгват да ги търсят. След няколкодневно бродене и търсене съселяните им, изкачвайки се на височината „Паламидите“, виждат покрай река Банска новопостроени колиби. Един от търсещите се провиква: „Ей ги хе... хе нашите, где са накацали като гарвани!. Виждате ли ги?" Така новообразуваното селище, което се разполага между тогавашните села Карапазарли и Гедикли, получава името си – Гарваново.
През следващите дни всички жители на с. Гедикли се заселват по поречието на реката, там, където тя напуска скалистата местност и се отправя в равнината.
Турският управник на с. Гедикли благословил новото селище и то заживяло своя си живот, постепенно разраствайки се и запълвайки малката долина на р. Банска.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 516 | 100 |
| Българи | 407 | 78,87 |
| Турци | 3 | 0,58 |
| Цигани | 100 | 19,37 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Неотговорили | 6 | 1,16 |
Вероизповедание
[редактиране | редактиране на кода]В селото жителите са основно източноправославни християни. Съществува и конгрешанска общност, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор в началото на юли на центъра в селото.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Янев (1886-1925), политик
- Иван Петев Димов (1934-2020), богослов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ „Справка за населението на село Гарваново, община Хасково, област Хасково, НСИ“ // www.nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 14 септември 2020.
- ↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
- ↑ www.sesc-bg.org // Архивиран от оригинала на 2018-01-12. Посетен на 2019-02-21.
| ||||||||||
