Гарван гробар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гарван.

гарван гробар
Corvus corax along road.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Corvidae Вранови
род: Corvus Врани
вид: C. corax Гарван гробар
Научно наименование
Уикивидове Corvus corax
Linnaeus, 1758
Разпространение
Corvus corax map.jpg
гарван гробар в Общомедия

Гарванът гробар (Corvus corax) наричан още и само гарван е едра чисто черна птица от семейство Вранови (Corvidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Среща се цялата територия на Северното полукълбо, включително и в България. Гарванът е най-широко разпространената вранова птица. Разпознати са най-малко осем подвида с малка вариация във външните характеристики, въпреки че нови изследвания показват значителни генетични различия между популациите от различни региони. Гарванът е една от двете най-едри вранови птици заедно с Corvus crassirostris и вероятно е най-тежката врабчоподобна птица. Възрастните птици имат средна дължина от 63 cm и маса от 1.2 kg. Може да живее до 21 години на свобода.[2]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото му е от 54 до 78 cm, размахът на крилете от 100 до 130 cm. Теглото му достига до 1,6 kg. Има широки и дълги крила с добре развити „пръсти” на маховите пера и относително дълга опашка. Главата му изглежда едра поради четинестите пера по гърлото. Клюнът е масивен и ъгловат. Тялото на възрастните гарвани е оцветено черно с виолетов и син блясък.

Оперението е изцяло черно, клюнът и краката също. Има клиновидни опашни пера. Познава се и по перата точно под клюна.

В полет лесно се различава, защото е изцяло черен и е доста по-едър от сивата врана. Въпреки размерите си лети акробатично — изпълнява падащи и премятащи се фигури, особено при брачния полет напролет.

Гласът му е характерното за семейството грачене, като при него е дълбоко и грубо или типичното „коррк...коррк”.

Не е общителен, по-често се вижда по двойки,но макар и рядко се събира на ята.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Повсеместно разпространен в Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка, но никъде не е многоброен. Живее предимно в планините на значителна височина. В България е рядък вид и е включен като защитен вид в Червената книга.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми, червеи. Ако му се наложи се храни и с плодове. В природата изпълнява, редом с лешоядите, ролята на санитар. В някои случаи се изявява като активен хищник и напада дребни птици и бозайници (зайчета, плъхове, къртици и др.).

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гарван над уловена от него къртица
Corvus corax

Гнезди в непристъпни скалисти местности, като малките се задържат сравнително дълго време с родителите си и образуват в тези случаи малки семейни ята. Гнездото, когато е построено на дърво, е на значителна височина. Снася 3–7 светло синьозелени яйца, напръскани с кафеникави петънца. Техните размери са 46х33 mm.

Мътят около 20–23 дни, като някои от сведенията сочат, че мъти само женската, а според други — и двамата родители. Малките се излюпват голи и безпомощни, но след около месец и половина вече са достатъчно развити и напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 3 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Притежава завидни умствени способности, може да брои, има добра памет, известни са случаи и на заучаване на думи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Corvus corax. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 26 октомври 2011.
  2. Wasser, D. E.. Avian longevities and their interpretation under evolutionary theories of senescence. // Journal of Zoology 280 (2). 2010. DOI:10.1111/j.1469-7998.2009.00671.x. с. 103–155.