Гаргано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаргано
Брегът на Гаргано при Виесте
Брегът на Гаргано при Виесте
Reliefkarte Italien.png
41.7331° с. ш. 15.75° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Флаг на Италия Италия
Най-висок връх Монте Калво
Надм. височина 1056 m
Гаргано в Общомедия

Гаргано (Gargano; Monte Gargano) е полуостров в югоизточната част на Италия, наричан още „шпората на италианския ботуш“. Административно принадлещи към област Апулия, провинция Фоджа. Площ 2015 km² и се вдава във водите на Адриатическо море на 50 km. Бреговете му са слабо разчленени, на север ниски и заблатени, като тук се намират 2 сладководни езераLago di Lesina и Lago di Varano, а на югоизток, към залива Манфредония – стръмни и скалисти. На югозапад плоската равнина Таволиера, по която протича река Канделара го отделя от Неаполитанските Апенини. Почти елия полуостров, с изключение на северната му част, където се простира тясна приморска низина е зает от планината Монте Гаргано с връх Монте Калво 1056 m, издигащ се на 12 km северозападно от град Манфредония. Изграден е от мезозойски доломити и варовици със силно развити карстови форми, в резултат на което обширни пространства са лишени от растителност. Районите на височина до 500 – 700 m са заети от вечнозелени дъбови и борови гори, маквиси, лозя и овощни градини, а нагоре следват листопадни дъбови и борови гори. Има малки находища на боксит. Административно към региона на Гаргано принадлежат и 5-те острова на архипелага Тремити с обща площ 3 km². В подножието на масива Монте Гаргано са разположени множество населени места, катопо-големите са: Виесите, Манфредония, Монте Сант'Анджело, Сан Джовани Ротондо, Торемаджоре, Сан Марко ин Ламис, Апричена, Сан Никандро Гарганико.[1]

Гаргано става известен особено чрез Патер Пио (1887 – 1968), католически светец от 2002 г., монах-капуцин, който построява църквата Santa Maria delle Grazie в San Giovanni Rotondo, където на гроба му стават чудеса според вярващите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Butler, M., 1980. The giant erinaceid insectivore, Deinogalerix Freudenthal, from the upper Miocene of Gargano, Italy. Scripta Geologica 57, 1 – 72
  • Daams, R., Freudenthal, M. (1985): Stertomys laticrestatus, a new glirid (dormice, Rodentia) from the insular fauna of Gargano (Prov. of Foggia, Italy). Scripta Geologica 77: 21 – 27
  • Filippo Fiorentino, La memoria abitata, Napoli, 1998, Alfredo Guida Editore, pp. 128

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]