Гари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гари.

Гари
Гари
— село —
Панорама на Гари.
Панорама на Гари.
Macedonia relief location map.jpg
41.5008° с. ш. 20.6828° и. д.
Гари
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебър
Географска област Мала река
Надм. височина 1485 m
Население (2002) 10 души
Пощенски код 1250
Гари в Общомедия

Гари или Гаре (на македонска литературна норма: Гари) е село в Република Македония, в община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гари е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово на Гарската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гари в началото на XX век

В османо-турски документи от втората половина на XV век Гари е отбелязано като напуснато от жителите си село. [1]

В XIX век Гари е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гари е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 278 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гаре има 1000 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гаре има 1560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Гари има 203 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Гари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гари като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.[9]

Къщи в Гари.
Националност Всичко
македонци 9
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век в Гари, подобно на околните мияшки селища, процъфтява резбарският занаят и се оформя специфичната Дебърска художествена школа. Най-известният гарчанин е Петър Филипов, автор на едни от най-красивите възрожденски резби, като иконостасите в Бигорския и в Рилския манастир. Други известни представители на школата от Гари са зографите Андон Петров, Георги Донев (Андонов) (1862-1933) и Димитър Донев (Андонов) (1856-1934). Тодор Петков (1814-1899) е архитект, автор на забележителното произведение на възрожденската архитектура Робевата къща в Охрид. Синът му Яким Тодоров (1861-?) е сред последните български традиционни резбари. Иван (Йоан) Гарски е революционер, войвода на гарската чета на ВМОРО.[11]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Красимира Колева. Остатъци от падежи в един югозападен български говор (Говорът на село Гари, Дебърско). // Език и литература, 1987, № 3, с. 99-101
  • Красимира Колева. Устойчиви архаични морфологични черти в един югозападен български говор (Говорът на село Гари, Дебърско). // II международен конгрес по българистика, Т. 5. Диалектология и ономастика. София, 1987, с. 202-209.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 16-17
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.184-185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
     Портал „Македония“         Портал „Македония