Гаро Мардиросян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаро Мардиросян
български физик, инженер и изобретател
Роден

Образование Технически университет - София

Гаро Хугасов Мардиросян е български учен физик, инженер, изобретател, професор от арменски произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1944 г. в София. Средното си образование получава в Образцов техникум по фина механика и оптика „Ломоносов“, след което завършва задочно Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. В периода 1965 – 1979 г. работи като техник, майстор-специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централна сеизмологична обсерватория на Геофизичния институт при Българска академия на науките. През 1980 г., във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България-1300″, преминава на работа в Института за космически изследвания и технологии при БАН. От 1990 г. е старши научен сътрудник. Основните му научни интереси са съсредоточени в областта на изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни) методи и апаратни средства.[1]

„Почетен изобретател“ от 1982 г.[1] През 1985 г. защитава докторат по физика на тема „Нови методи, апарати и системи в състава на геофизичен апаратурен комплекс с повишени технико-експлоатационни характеристики“. В 1990 г. е избран за старши научен сътрудник II степен по тема „Дистанционни аерокосмически методи и средства за изследване на Земята, планетите и в стопанството“. През 2003 г. защитава докторат по технически науки на тема „Методи и електронни средства за изследване на геофизични и климатологични процеси“, а от 2005 г. е старши научен сътрудник І степен (професор) по научна специалност „Eлектронни (аналогови и цифрови) измервателни преобразуватели и уреди“.[2]

Участва в реализацията на множество национални и международни космически проекти с българско участие. Приет е за действителен член на PWPA – Ню Йорк „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност, и за заслуги към процеса на демократизацията“. От 1992 г. е председател на Технико-експертния съвет на Института за космически изследвания при БАН. През 1999 г. е вписан в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, а през 2000 г. в енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на ХХ век“, издание на Кеймбриджкия биографичен център, както и в енциклопедиите „150 дейци на българската наука“ и „Бележити българи на съвременна България“. От 2004 г. е председател на Общото събрание на учените, а от 2005 г. председател на Научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята“. От 2008 г. е член на Общото събрание на БАН и научен секретар на Института за космически изследвания. През 2002 г. печели конкурс за работа в Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS). Участва в създаването и укрепването на списание „Аерокосмически изследвания в България“, сега поредица „Aerospace Researchin Bulgaria“, където от 1982 г. е отговорен секретар, от 1996 г. – заместник-главен редактор, а от 2006 г. – главен редактор.[1]

Автор на над 90 научни публикации, около 60 научни доклада, 6 книги, десетки научнопопулярни статии и 29 патента за изобретения.[1]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска астронавтична федерация – секретар от 2009 г.;
  • Дружество на физиците в България;
  • Българско астронавтическо дружество;
  • Научно-технически съюзи в България;
  • Балканска трибологична асоциация;
  • Съюз на изобретателите в България;
  • Съюз на учените в България.[2]

Участия в проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978–1980 – Сеизмично изследване на площадките на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“
  • 1980 – Научна програма за полета на Първия български космонавт
  • 1980 – Научна космическа програма „България-1300“
  • 1986 – Научна програма „Шипка“ за полета на Втория български космонавт
  • 1987–1989 – Международен космически проект „Фобос“ за изследване на планетата Марс и спътника ѝ Фобос
  • 1990–1993 – Международен целеви космически проект „Природа“ за орбиталната станция „Мир“
  • 1996 – Национална програма за защита на младежта и децата от природни катастрофи
  • 2000 – Система за аварийно оповестяване по поречието на р. Искър
  • 2002 – Автоматизирана система за отчитане точността на попадение при стрелба по наземни цели
  • 2006 – Scenarios for Hazard Emergencies Management – (Project SCHEMA) – 7 FP на Европейския съюз
  • 2007 – Създаване на центрове за технологичен трансфер в български висши училища и държавни научноизследователски организации (BG 2005/ESC/G/TTO) по Програма ФАР
  • 2008 – Разработка на унифицирана методика за мониторинг на електромагнитното замърсяване в населени места за района на Западните Балкани
  • 2018 – Обучение за наблюдение на Земята в българските средни училища“ (EEOBSS) – Европейска космическа агенция.
  • 2019 – Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса –Е#КОСЛАБ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Гаро Мардиросян. // literaturensviat.com. Посетен на 28 януари 2019 г. (на български)
  2. а б Гаро Хугасов МАРДИРОСЯН. // Институт за космически изследвания и технологии при БАН. Посетен на 28 януари 2019 г. (на български)