Гатю Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гатю Рачев Йорданов
български революционер
Роден: 25 февруари 1895 г.

Гатю Рачев Йорданов е български революционер, деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родителите му са източноправославни българи. През април 1914 г. е арестуван заедно с баща си от румънците и през септември същата година успяват да се освободят с подкуп. Решава да емигрира в България.

През 1915 г. постъпва в българската армия и участва в Първата световна война. След войната се установява в с. Юпер, Кубратско.

През 1919 г. се записва в дружество „Добруджа“, а през 1924 г. влиза в редовете на ВДРО. Помощник-ръководител на бойна група в четата на Слави Алексиев и Стефан Боздуганов, както и инкасатор. Участва в сражения с въоръжени румънски банди, с жандармерия и редовна войска. Организира комитети на ВДРО в Добруджа. Освен с оръжие в ръка за пропагандни цели пренася буквари за българските училища и друга литература на български език и позиви.

Предложен е за заслуги към Родината за награда с народна пенсия и орден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]