Гвиана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 16:16, 20 април 2019 на Vodenbot (беседа | приноси) (Bot: Automated text replacement (-\(на английски\) +{{икона|en}}))
Вижте пояснителната страница за други значения на Гвиана.

Кооперативна република Гвиана
Co-operative Republic of Guyana
      
Девиз: One People, One Nation, One Destiny
Един народ, една нация, една съдба
Химн: Dear Land of Guyana
Местоположение на Гвиана
Местоположение на Гвиана
География и население
Площ214 970 km²
(на 81-во място)
СтолицаДжорджтаун
Най-голям градДжорджтаун
Официален езиканглийски
Демонимгвианец
Население (2006)767 247
(на 161-во място)
Гъстота на нас.3,62 души/km²
Управление
ПрезидентДейвид Грейнджър
Министър-председателМойсес Нагамото
История
Независимост
– обявена
-република
от Великобритания
26 май 1966
23 февруари 1970
Икономика
БВП (ППС, 2005)$ 3450 млн
(на 159-то място)
БВП на човек (ППС)$ ?
ВалутаГаянски долар (GYD)
Други данни
Часова зона-4
Автомобилно движениеляво
Интернет домейн.gy
Телефонен код592
ITU префиксGUY
Официален сайтparliament.gov.gy
Гвиана в Общомедия

Кооперативна република Гвиа̀на (на английски: Co-operative Republic of Guyana), бивша Британска Гвиана, е държава в Североизточна Южна Америка.

Наричана е на български също и Гаяна (от произношението „Гая̀на“ на английски – официалния им език) за разграничаване от другите понятия Гвиана – географската област Гвиана и нейните други части: бившата Нидерландска Гвиана (сега Република Суринам), Френска Гвиана, бившата Испанска Гвиана (сега регион Гвиана във Венецуела), бившата Бразилска Гвиана (сега щат Амапа на Бразилия).

Разположение

Граничи на изток със Суринам, на юг – с Бразилия, на запад – с Венецуела, а на север – с Атлантическия океан.

История

Първите европейци пристигат в района около 1500 г. и заварват местно население от американски индианци от племената араваки и кариби. В началото на XVII век холандците поставят начало на европейски селища, като основават 3 колонии: Есекибо (1616), Бърбайс (1627) и Демерара (1752). През втората половина на XVIII век контролът преминава към англичаните и холандците официално се оттеглят през 1814 г. Трите колонии стават официално владение на британската корона под името Британска Гвиана през 1831 г.

След забраната на робството през 1834 г. негрите се установяват в отделни селища, а за работа на захарните плантации пристигат и работници от Индия, Китай и Португалия, които работят само срещу прехрана и подслон. Това културно многообразие се е запазило оттогава и е причина за бурен политически живот. Гвиана получава независимост от Обединеното кралство през 1966 г., а е обявена за Кооперативна република през 1970, оставайки в рамките на Британската общност на нациите.

През 1978 г. страната влезе в световните новини с масовото самоубийство на над 900 души от сектата на Джим Джоунс в тяхната комуна в джунглите на Гвиана

Държавно устройство

Сграда на правителството на Гвиана

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

Войска

Гаянската войска в съставена от сухопътни сили, военновъздушни сили и морски сили. 155 058  мъже са подходящи да служат в армията през 2002 г. За поддръжка на гаянската армия държавата трябва да плаща 1,6% от своя брутен вътрешен продукт.

Гаянската армия разполага с 3 самолета и 3 хеликоптера.

Административно деление

Административно деление на Гвиана

Гвиана е разделена на 10 района (на английски: regions).

Район Площ в km² Население Население
на km²
1 Барима-Уейни 20 339 24 275 1,2
2 Померун-Супенам 6195 49 253 8,0
3 Острови Есекибо-Западен Демерара 2232 103 061 46,2
4 Демерара-Махайка 1843 310 320 168,4
5 Махайка-Бърбайс 3755 52 428 14,0
6 Източен Бърбайс-Корънтайн 36 234 123 695 3,4
7 Каюни-Мазаруни 47 213 17,597 0,3
8 Потаро-Сипаруни 20 051 10 095 0,5
9 Горен Такуту-Горен Есекибо 57 750 19 387 1,3
10 Горен Демерара-Бърбайс 19 387 41 112 2,1
Гвиана 214 999 751 223 3,49

Районите на Гвиана се делят на 27 общини (на англ. neighborhood councils в превод квартални съвети).

Водопадът Кайетур, един от най-големите в света е разположен в централната част на Гвиана в Гаянската планинска земя

Население и демография

Населението на Гвиана е около 772 298 души през 2009 година, от които 90% живеят на бреговата линия (която заема 10% от площта на държавата). Ширината на гаянската брегова линия варира от 15 до 60 km.

От десетилетия в страната има напрежение на расова основа между основните етнически общности, които имат съответно индийски и африкански произход.

През 2002 година най-голямата етническа група в Гвиана са хората с индийско потекло, които съставляват 43,5% от гаянското население. След тях са тези с африкански произход, които наброяват 30,2% от населението. Трети са хората със смесен произход (16,7% от населението). 10% от гаянското население е съставено от туземци, а най-малките етнически групи са европейците, които наброяват около 1500 души и китайци, които наброяват 1000.

Религия

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни (от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти), 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани и останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

География

Сателитна снимка на Гвиана
Един от редките видове жаби, които живеят само в Гвиана

Гвиана има изключително разнообразен релеф. В района около крайбрежието и в североизточните части се простират низинни територии. Част от границите на страната са речни. Най-типичен пример в това отношение е река Курантайн, по която минава цялата източна граница със съседен Суринам. Реки бележат и границите на Гвиана с Бразилия и Венецуела, но не изцяло. Западната, централната и отчасти южната част на страната са заети от Гаянската планинска земя. Тя се счита за една от най-старата земна суша на планетата, чиито високи върхове (тепуи) са изградени от пясъчник и са били оформяни от проливните тропически дъждове, ветровете и ерозията. В този покрит с гъсти екваториални гори район се намират и някои от най-големите водопади в света, като особено впечатляващ е Кайетур на река Потаро.

Реките на Гвиана не са сред най-дългите, но са изключително пълноводни поради изобилните тропически дъждове. Най-голямата и дълга река е Есекибо, която със своята дължина от 1015 km пресича почти цялата страна от север на юг и образува водосборен басейн на много от реките, които текат през страната. Само някои реки в южните части спадат към басейна на река Амазонка.

Природа

Ягуар – едно от туземните животни на Гвиана
Папагал синьо-жълт ара – типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана

Дъждовните екваториални гори на Гвиана са много слабо изследвани. На много места в тази страна все още не е стъпвал човешки крак. Много от растенията и животните в нея все още са непознати за науката. Гвиана е с изключително разнообразен растителен и животински свят. Тя е сред страните в света с най-голямо биоразнообразие, въпреки сравнително малката си площ. Освен това природата тук е може би най-слабо засегната от човека. Територията на страната е покрита почти изцяло с екваториални и тропични гори богати на растителни видове, сред които множество орхидеи, бромелии, сумамейри (дървета, достигащи височина 60 – 80 метра), палми, фикуси и др. Животинският свят също е много богат: тапири, много видове маймуни, мравояди, пуми, ягуари, оцелоти, ленивци с колосален брой видове сред бозайниците, птиците и влечугите – първите представени от над 1600 вида, огромен брой за страна с площ 214 970 km2, като най-забележителни са множеството папагали, сред които и хиацинтов ара (най-големият от всички папагали); туканите; малките колибри; трогоните и др., а от влечугите – анаконда (най-голямата змия в света, достигаща дължина 11 m; гигантските змии боа и питони; крокодили и алигатори, сред които и черен кайман (един от най-големите крокодили в света); игуани и др. Най-богати са флората и фауната в западната част на Гвиана близо до границата с Венецуела, където се издигат планините Пакарайма с техните върхове „тепуи“. Това е едно от местата с най-голямо биоразнообразие в света като много от местните видове са ендемити, т.е. срещат се само тук.

Териториален спор

Синята част на картата показва териториалните претенции на Венецуела

В края на XIX век след откриването на диаманти и злато в Гвиана Венецуела обявила териториални изисквания към площта западно от река Есекуибо. Тази площ е около 160 000 km2, което е около три четвърти от цялата площ на Гвиана. Тези териториални изиквания са били повтаряни от всички президенти на Венецуела, включително и Уго Чавес.

В допълнение Суринам има претенции към част от Югоизточна Гвиана поради откриването на нефт в района.

Други

Външни препратки