Гебхард I фон Валдбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архиепископ Гебхард I фон Валдбург фон Кьолн
Герб на фон Валдбург
Агнес фон Мансфелд-Айзлебен

Гебхард I фон Валдбург (на немски: Gebhard I. von Waldburg; Gebhard Truchseß von Waldburg-Trauchburg; * 10 ноември 1547; † 31 май 1601 в Щрасбург) е фрайхер на Валдбург, Трушсес фон Валдбург-Траухбург, католически архиепископ и курфюрст на Кьолн (1580 – 1583), като Гебхард II херцог на Вестфалия (1577 – 1583), ерцканцлер за Италия. Той предизвиква така наречената „Трушсеска война“ или също „Кьолнска война“ (1583 – 1588).

Той е син на фрайхер и трушес Вилхелм Млади фон Валдбург-Траухбург-Фридберг (1518 – 1566), императорски съветник и кемерер, и съпргата му графиня Йохана фон Фюрстенберг (1529 – 1589), дъщеря на граф Фридрих III (II) фон Фюрстенберг (1496 – 1559) и графиня Анна фон Верденберг-Хайлигенберг (ок. 1510 – 1554). [1]

Чичо му Ото фон Валдбург (1514 – 1573), епископ на Аугсбург (1543 – 1573) и кардинал, поема през 1558 г. задачата да възпитава Гебхард. Той следва в университетите Дилинген, Инголщат, Льовен и Перуджа. Чрез чичо си той получава служба в Аугсбург, Кьолн и Щрасбург.

Гебхард I фон Валдбург става катедрален домхер в Аугсбург (1560 – 1584), в Кьолн (1561 – 1577), каноник в „Св. Гереон“ в Кьолн (1562 – 1567), домхер в Щрасбург (1567), каноник в Елванген (1567 – 1583), домхер във Вюрцбург (1569 – 1570), домдекант в Щрасбург (1571 – 1601), домпропст в Аугсбург (1576 – 1580), архиепископ на Кьолн (1580 – 1583).

Гебхард I фон Валдбург се влюбва в Агнес фон Мансфелд-Айзлебен, която е протестантска канониска в манастир Гересхайм (днес част от град Дюселдорф). Заради нея той става през декември 1582 г. протестант и загубва така правата си в архиепископството. Папата го отлъчва от църквата. Това предизвиква така наречената „Трушсеска война“ или също „Кьолнска война“ (1583 – 1588).

Гебхард се отказва от борбата през 1589 г., мести се в Щрасбург и става евангелийски катедрален декан в двора на херцог Фридрих I фон Вюртемберг.

Гебхард I фон Валдбург умира на 21 март 1601 г. в Щрасбург и е погребан там в катедралата.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гебхард I фон Валдбург се жени на 2 февруари 1583 г. в Бон за Агнес фон Мансфелд-Айзлебен (* 1551; † 1637), наричана „Красивата Мансфедка“, дъщеря на граф Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен († 1579) и съпругата му Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт († 1582).[2][3] Двамата трябва да бягат из Германия и през 1589 г. се остановяват в Щрасбург. Бракът е бездетен.[4]

Гебхард определя в завещанието си херцог Фридрих I фон Вюртемберг, заради добрините му, за свой наследник и му дава задачата да се грижи и пази вдовицата му.

По-късно животът на Гебхард I фон Валдбург и връзката му с Агнес фон Мансфелд-Айзлебен е материал за разкази и романи и до днес се изследва исторически (виж Литература).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Kleinsorgen: Kirchengeschichte von Westphalen, und angränzenden Oertern …, Bd. 3: Tagebuch von Gerhard Truchses Kölnischem Erzbischofe. Online
  • Gebhard Freiherr zu Waldburg. n: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 113.
  • Harm Klueting: Das kurkölnische Herzogtum Westfalen als geistliches Territorium im 16. und 18. Jahrhundert. In: Ders.: Das Herzogtum Westfalen, Bd. 1: Das Herzogtum Westfalen: Das kurkölnische Westfalen von den Anfängen kölnischer Herrschaft im südlichen Westfalen bis zu Säkularisation 1803. Münster 2009, ISBN 978-3-402-12827-5, S. 492 – 498
  • Wilhelm Kohl: Waldburg, Gebhard Truchseß v. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 189 – 191.
  • Max Lossen: Gebhard, Truchseß von Waldburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 457 – 470.
  • Johann David Koehler, Elias Gottlieb Dieterich: Historumena de actis et fatis Gebhardi Truchsessii archiepiscopi et electoris Coloniensis infausti mariti. Kohlesius, Altdorf 1723 (Digitalisat)
  • Johann Baptist Durach: Gebhard der Zweite, Kurfürst von Köln, und Agnes von Mannsfeld, Kanonissinn von Girrisheim. Eine Bischofslegende aus dem sechszehnten Jahrhundert. Hochleiter, Wien, Leipzig 1791.
  • Christoph Sigismund Grüner: Gebhard, Churfürst von Cöln, und seine schöne Agnes. Ursache und Veranlassung des gestörten Religionsfriedens, der Union und des Dreißigjährigen Krieges. Eine historisch-romantische Ausstellung, frei, nach geschichtlichen Quellen. Goebbels und Unzer, Königsberg 1806.
  • Norbert Trippen: Geschichte des Erzbistums Köln, Band III

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Waldburg 2, genealogy.euweb.cz
  2. Hermann Müller: Die schöne Mansfelderin
  3. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  4. Gebhard v.Waldburg Erzbischof v.Köln, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]