Гевгелийски квартал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гевгелийска махала)
Гевгелийски квартал
— квартал —
България
42.7088° с. ш. 23.2814° и. д.
Гевгелийски квартал
София
42.7088° с. ш. 23.2814° и. д.
Гевгелийски квартал
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

Гевгелийският квартал или Гевгелийската махала, официално жилищен комплекс „Гевгелийски“, е квартал на българската столица София, разположен в северозападната част на града, част от район „Илинден“. Заема триъгълника, образуван от булевард „Царица Йоанна“, булевард „Вардар“ и улица „Богданци“.[1]

Кварталът е основан след Първата световна война от българи бежанци от южномакедонския град Гевгели и Гевгелийско;[2] земята на строеж е отпусната по предложение на Димитър Динев.[3]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Гевгелийският квартал има триъгълна форма и е ограничен на юг от булевард „Царица Йоанна“, който го отделя от жилищния комплекс, „Западен парк“, на изток от булевард „Вардар“ и прродължението му след неговия северен край, които го отделят от жилищния комплекс „Илинден“, и на север от улица „Богданци“ и железопътната линия „София-Перник“, от които започва Западният парк.[1]

Карта
Карта

История[редактиране | редактиране на кода]

След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и особено след Междусъюзническата (1013) и Първата световна война (1918), когато населените с българи земи на Македония остават под чужда власт, македонските българи масово се насочват към свободна България. Голяма част от тях се установяват в София, в западните ѝ покрайнини. Постепенно се формират кварталите от днешния район „Илинден“. Гевгелийският квартал е заселен главно с бежанци от Гевгели и други околни райони, а названията на улиците в него отразяват спомена за историята на родните им места. На улица „Попчево“, наречена на село Попчево, Струмишко, през 1931 година бежанците създават читалището „Роден край“, с пръв председател Кирил Манасиев. По улица „Мировци“ живеят бежанци от гевгелийското село Мировци (Миравци), други улици носят спомена за други македонски села: разложкото Бачево, Сехово, днес в Гърция, гевгелийското Богданци и други. На герои са наречени някои улици: улица „Иван Карасулийски“, улица „Сава Михайлов“ – войводи на ВМОРО, пресечната улица „Мачуково“ е на Мачуково, родното село на Сава Михайлов в Гевгелийско, „Константин Попандов“ е деец на БКП от Гевгелийско, и други.[4]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Основната транспортна артерия на квартала е булевард „Царица Йоанна“, по който минава автобус № 77, и на която се намира обслужващата квартала Метростанция „Вардар“ от първия диаметър (метролинии М1 и М4) на Софийското метро.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Строителството в Гевгелийския квартал е предимно едропанелно (серии Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф), реализирано от края на 60-те до края на 80-те години на XX век, като има няколко блока ЕПК, малки тухлени блокчета от 60-те години, както и нови жилищни сгради.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В квартала няма училища и детски градини. Най-близките училища са в кварталите „Света Троица“ и „Западен парк“. Най-близката болница е в квартал „Илинден“ – МБАЛ Национална кардиологична болница.

Най-близките училища са 3-то СОУ „Марин Дринов“, ПГТЕ „Хенри Форд“, 17-о СУ „Дамян Груев“, Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Г. Павлов“ и 135-о СОУ „Ян Амос Коменски“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://www.isofmap.bg/
  2. Официален сайт на Столична община, архив на оригинала от 5 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111105181137/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=334&nxt=1&update=all, посетен на 8 март 2008 
  3. Хр., К. Едно злощастие // Илюстрация Илиндень 7 (107). Илинденска организация, Септемврий 1939. с. 14 - 15.
  4. Как българските бежанци основаха своята „малка Македония“ в София // bgnow.eu. Посетен на 19 ноември 2023.