Геза Фехер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геза Фехер
Fehér Géza
унгарски археолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Археология, българистика

Геза Фехер (на унгарски: Fehér Géza) е унгарски археолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австо-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1943)[2].

Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.

Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. – Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4-190
  • Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928
  • A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931
  • Писмени паметници на прабългарите в Мадара. Разкопки и проучвания 1, София 1934
  • Военното дело на прабългарите. С., 1938
  • Облеклото и оръжието на старата българска войска. С., 1939
  • Ролята и културата на прабългарите. С., 1941

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 26 ноември 2016 г. в пропилея на Националния исторически музей в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча „Венец на достойнството за проф. Геза Фехер“ – първа в мемориалната Алея на приятелите на България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Вакарелски, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“. – В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980
  • Пенка Пейковска, „Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист“. – Известия на държавните архиви, (София), 1998, Т. 70, с. 74-108
  • Пeнка Пейковска, Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХІХ – средата на ХХ в., С., 2005
  • Унгарски учени за България. Съст. П. Пейковска. С., 2003
  • П. Пейковска, Геза Фехер в България (1922-1944)
  • Рашо Рашев, „Геза Фехер – изследовател на българската езическа култура“. – Минало, 1998, № 1, с. 69-74

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б mek.oszk.hu, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Fehér Géza.
  2. Списък на чуждестранните членове на БАН
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „Австро-Унгария“         Портал „Австро-Унгария          Портал „Унгария“         Портал „Унгария