Геза Фехер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геза Фехер
Fehér Géza
унгарски археолог
Роден
Починал
10 април 1955 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Археология, българистика

Геза Фехер (на унгарски: Fehér Géza) е унгарски археолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австо-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1943)[1].

Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.

Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. – Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4-190
  • Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928
  • A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931
  • Писмени паметници на прабългарите в Мадара. Разкопки и проучвания 1, София 1934
  • Военното дело на прабългарите. С., 1938
  • Облеклото и оръжието на старата българска войска. С., 1939
  • Ролята и културата на прабългарите. С., 1941

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 26 ноември 2016 г. в пропилея на Националния исторически музей в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча "Венец на достойнството за проф. Геза Фехер" - първата в мемориалната "Алея на приятелите на България"[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Вакарелски, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“. – В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980
  • Пенка Пейковска, „Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист“. – Известия на държавните архиви, (София), 1998, Т. 70, с. 74-108
  • Пeнка Пейковска, Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХІХ – средата на ХХ в., С., 2005
  • Унгарски учени за България. Съст. П. Пейковска. С., 2003
  • П. Пейковска, Геза Фехер в България (1922-1944)
  • Рашо Рашев, „Геза Фехер – изследовател на българската езическа култура“. – Минало, 1998, № 1, с. 69-74

Бележки[редактиране | редактиране на кода]