Геза II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Геза II
Кралство Унгария
Крал на Унгария
Géza II.jpg
Лични данни
Управление 1141–1162
Коронация 13 февруари 1141, Секешфехервар
Други титли Крал на Хърватия
Роден 1130
Толна
Починал 31 май 1162 г.
Погребан в Секешфехервар
Предшественик Бела II
Наследник Ищван III
Семейство
Династия Арпади
Баща Бела II
Майка Йелена Вуканович (Илона)
Брак Ефросиния (Фружина) Мстиславна
Потомци Ищван, Бела, Алжбета, Геза, Одола, Хелена, Маргарета

Геза II е дванадесетия унгарски крал от рода на Арпадите. Коронован е след преждевременната смърт на баща си Бела II Слепи и започва управлението си с регентството на кралицата-майка Илона.

Начало на управлението[редактиране | edit source]

Бащата на Геза II, крал Бела II, умира рано. И макар Геза да е първородния му син, по твао време той е едва на 11 години. За да се пресекат претенциите към унгарския трон от страна на други родственици, Геза е коронован още на третия ден след смъртта на баща си. Регенти на малолетния крал стават майка му, кралица Илона Сръбска, и нейния брат Белош, служещ в унгарския двор.

Геза започва да управлява самостоятелно през 1146 г., когато лично оглавява унгарските войски, за да отрази наществието на германци, поддържащи претендента за унгарския престол — непризнатия син на крал Калман, Борис Коломанович, враждуващ още с бащата на Геза. Борис, с германски и австрийски наемници завладява Пожон, но за 3 000 марки сребро германците се съгласяват да се оттеглят. Тогава Борис се обръща за помощ към маркграфа на Австрия Хайнрих II Язомиргот, но неговите войски са разбити от Геза на 11 септември 1146 г. на река Лейта. Скоро след победата, Геза се жени за сестрата на Великия киевски княз Изяслав Мстиславич, Евфросиния (родила му впоследствие четири сина и четири дъщери). Кралицата-майка и Белош остават перви съветници на Геза по време на почти цялото му управление, а Белош, с титлата бан, е и главнокомандващ.

Кръстоносен поход[редактиране | edit source]

През пролетта на 1147 г. Конрад III започва Втория кръстоносен поход против мюсюлманите в Мала Азия и Близкия Изток. Необходимостта от мирно преминаване на кръстоносзите през територията на Унгария окончателно помирява германците и австрийците с крал Геза. Борис Коломанович се опитва да провокира конфликт между кръстоносците и краля, присъединявайки се към армията на френския крал Луи VII, но безуспешно. Макар, че Луи отказва да предаде Борис Коломанович на Геза, той обещава да следи действията му, докато не напуснат пределите на Унгария. Освен това, Луи VII даже става кръстник на родилия се по това време на Геза първороден син, бъдещия крал Ищван III. Борис Коломанович остава във Византия, откъдето продължава интригите си против Геза II в двора на император Мануил Комнин.

Походи в руските земи[редактиране | edit source]

Войни с Византия[редактиране | edit source]

Потомство[редактиране | edit source]

Предшественик
Бела Слепи
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия
11411162
Приемник
Ищван III