Гейдар Алиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гейдар Алиев
Heydər Əliyev
3-ти президент на Азербайджан
Мандат 10 октомври 1993 – 31 октомври 2003
Предшественик Абулфаз Елчибей
Наследник Илхам Алиев
Председател на Мили Меджлис
Мандат 15 юни 1993 – 5 ноември 1993
Предшественик Иса Гамбар
Наследник Расул Гулиев
Лични данни
Роден
Починал
Гражданство Флаг на Азербайджан Азербайджан
Религия Шиитски ислям
Съпруга Зарифа Алиева
Деца 2 (Севил, Илхам)
Полит. партия КПСС (1945 – 1991)
Нов Азербайджан (1992 – 2003)
Подпис Signature of Heydar Aliyev.png
Военна служба
Години 1941 – 1969
Преданост Флаг на СССР СССР
Род войски КГБ на АССР
Военно звание генерал-майор
Гейдар Алиев в Общомедия

Гейдар Алиевич Алиев (на азербайджански: Heydər Əlirza oğlu Əliyev) роден на 10 май 1923 г., Нахичеван, Азербайджанска ССР, СССР, починал на 12 декември 2003 г., Кливланд, Охайо, САЩ) е съветски и азербайджански държавен, партиен и политически деец. Президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г. Два пъти е награждаван със званието на Герой на социалистическия труд (СССР) (1979, 1983)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гейдар Алиев като млад
Полковник от КГБ Гейдар Алиев

Гейдар е роден като четвърто дете в семейство с осем деца в град Нахичеван, Азербайджанска ССР.

През 1941 г. започва работа като завеждащ отдел при НКВД в Нахичеванска АССР. Има сведения, че работи в резедентурата на КГБ в Иран, Турция, Пакистан и Афганистан. От 1966 г. до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР, от 1969 г. до 1982 г. е първи секретар при ЦК на КП на Азербайджан. От 1982 г. отива в Москва[1], където става член на Политбюро към ЦК на КПСС, първи заместник председател на Министерски съвет СССР и генерал-майор. През 1987 г. след конфликт с Горбачов преминава в оставка. Връща се в Азербайджан през юли 1990 г., където е избран за депутат на Върховния съвет на Азербайджанската ССР, председател на Върховния Меджлис на Нахичеванската Автономна република от 1991 г. до 1993 г. От 1993 г. е избран за Президент на Азербайджан.[2] По време на президентството му се установява политическа стабилност в страната.

След обявяването на независимостта на Азербайджан се отказва от комунистическата идеология и напуска през 1991 г. комунистическата партия, а малко по-късно Азербайджанската комунистическа партия се саморазпуска и се преименува на Народен фронт нов Азербайджан (aserb. Yeni Azərbaycan) със свой първи председател Гейдар Алиев.

След обявяването на независимостта на Азербайджан се отказва от комунистическата идеология и напуска през 1991 г. комунистическата партия, а малко по-късно Азербайджанската комунистическа партия се саморазпуска и се преименува на Народен фронт нов Азербайджан (aserb. Yeni Azərbaycan) със свой първи председател Гейдар Алиев. Тя се превръща в Партия на властта, като броят на членовете нараства над половин милион с течение на времето.

Дейност като Президент на Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

На 12 ноември 1995 г. е приета новата конституция на Азербайджан, която влиза в сила от 27 ноември 1995 г. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 г. са направени важни стъпки към правовата държава. През 2002 г. правителството на Алиев подписва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Още през 1998 г. е създаден и Конституционният съд.

Икономическа политика[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. един международен консорциум наречен Aserbaidschan International Operating Company (AIOC), подписва своя първи договор, наречен „Договор на столетието“ за азербайджанските залежи на нефт и газ. В рамките на договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азербайджан, а останалите 20 % при инвестиционните компании.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната политика се правят опити за балансиране на ръба между добри отношения както с политически изолирания Иран, така и с Турция, която е член на НАТО, а така също и със САЩ, както и запазване на добрите отношения с Русия. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация. Вътрешнополитически се обръща към турско-азербайджанския национализъм като например дава предимство на турския език и култура спрямо руското културно влияние.

В памет на Гейдар Алиев[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]