Гей гордост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гей гордост (или още гей прайд от англ. gay – шарен, весел; и pride – гордост) е философия и движение в различни страни по света, отстояващо тезата, че лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните трябва да бъдат горди (или по-скоро не би трябвало да бъдат дискриминирани) от своята сексуална ориентация и/или полова идентичност. Активистите на движението работят за признаването и утвърждаването на равни „права и облаги“ за ЛГБТ хората.[1][2][3] Движението има три основни предпоставки: че хората трябва да се гордеят със сексуалната си ориентация и/или полова идентичност, че сексуалното разнообразие е дар и че сексуалната ориентация и полова идентичност са вродени, и не могат да бъдат променяни.[4] Походи, отпразнуващи гордостта (паради на гордостта) се организират на много места по света. Символите на ЛГБТ гордостта включват флагът-дъга, гръцката буква ламбда и розовият триъгълник, който получава ново, преосмислено значение.[5]

Терминът „гей-прайд“ е въведен от Лий Крег Шунмейкър във връзка с отразяването на бунтовете от Стоунуол през 1969 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Термина „Гей прайд“ или познат по света още като „Деня Кристофър Стрийт“ – CSD (от англ. Christopher Street Day) произлиза и напомня на първия в историята масов протест на хомосексулни и представители на други малцинствени групи, срещу полицейското насилие упражнявано върху тях на улица Christopher Street намираща се квартала Greenwich Village в Ню Йорк (САЩ). В ранната сутрин на 28 юни 1969, в заведението „Стоунуол Ин“ се организирал и състоял така наречения „Бунт Стоунуол“. Повод за който били неперкъснатите нападения и гонения от страна на органите на реда срещу барове и заведения посещавани предимно от хомосексуални клиенти. Последица от този така наречен „бунт“ е няколкодневни улични сблъсаци между хомосексуални и полиция. И така по случай първата година от „Бунта Стоунуол“, в Ню Йорк е основана гражданска организация под името Christopher Street Liberation Day (от англ. Освободителния Ден Кристофър Стрийт). Оттогава, в последната събота на месец юни, в Ню Йорк: се проежда улично шествие което има за цел да напомни за участниците и жертвите на този първи по рода си бунт! С течение на годините се заражда една, впоследствие традиционна за много цивилизовани държави проява – организирането на улично шествие или парад: под името „Гей прайд“ или CSD. Тази проява има една-единствена цел: да напомни на обществото, че гейове, лесбийки и транссексуални не трябва да бъдат обект на нападение, и като неразделна част от това общество трябва да се ползват с всички дадени му права и задължения.

Основни черти[редактиране | редактиране на кода]

Гей прайд парад – Сан Франциско, Калифорния, САЩ

Трите основни позиции на тази идеология са, че:

  • хората не трябва да се срамуват от това, което са;
  • сексуалното разнообразие е ценност;
  • сексуалната ориентация и половата идентичност са вродени и не могат да бъдат целенасочено променяни;

Главният метод за изява на гей-прайд движението са т.нар. прайд-паради (pride parades) или гей-паради. Те се организират ежегодно в много градове по света, в дните около 28 юни – световният ден на ЛГБТ общността.

Символ на гей-прайд инициативата, както и въобще на гей-общността, е Флагът на дъгата, а също розовият и черният триъгълник. Последните са били използвани от нацистите за белязване на лесбийките и гей-мъжете в концлагерите на Нацистка Германия, а днес се използват от някои гей-организации с преосмислена символика.

Някои хора виждат в гей-прайда аналог на движението „Черното е красиво“ (Black is Beautiful) през 70-те години на 20 век, в САЩ. Чрез него чернокожитете са демонстрирали, че красотата не бива да дефинирана единствено по стандартите на етническото мнозинство. По подобен начин, членовете на гей-прайд движението твърдят, че ценностите на хомосексуалността не могат да бъдат оценявани според разбиранията на хетеросексуалното мнозинство.

Опозиция[редактиране | редактиране на кода]

Не всички членове на гей-общността поддържат гей-прайд изявите. Някои смятат, че те поставят ненужен акцент върху сексуалната ориентация на човека, и че с липсата на дискретност и сдържаност накърняват обществения морал, а с това и целите на движението за гей-права. Противниците на гей-прайда препоръчват смекчаване на активизма, за да може гей-общността по-добре да се интегрира в останалата част от обществото.

Други гей-хора възприемат гей-прайд кампаниите като омаловажаващи и обезценяващи идентичността на отделния човек и смятат, че те допринасят за изграждането на негативни хетеростереотипи. Според тях сексуалната ориентация или половата идентичност на човека не трябва да е негова основна и единствено определяща характеристика.

Критиците на тези гледни точки ги обявяват за оръдие на хомофобията.

Консервативните кръгове от обществото, от друга страна, отричат твърдението, че сексуалната ориентация е вродена и непроменима, и разглеждат гей-парадите като прослава на един отрицателен житейски избор.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гордостта, отпразнувана по света. // www.pridesource.com. Посетен на 31 юли 2007. Архив на оригинала от 2007-12-28 в Wayback Machine.
  2. Гей гордостта в Европа изглежда буквално. // direland.typepad.com. Посетен на 31 юли 2007.
  3. Lesbian Gay Bisexual Transgender Equality – an Issue for us All. // www.ucu.org.uk. Посетен на 31 юли 2007.
  4. Gay and Lesbian History Month. // www.bates.ctc.edu. Посетен на 31 юли 2007. Архив на оригинала от 2007-08-08 в Wayback Machine.
  5. Symbols of the Gay, Lesbian, Bisexual, and Transgender Movements. // www.lambda.org. Посетен на 30 юли 2007.