Гема

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камея Гонзага, III в. пр. н.е., Портрет на двойката Птолемей Филаделф и Арсиноя II

Ге́ма (на латински: gemma – „пъпка“ (на растение), метафора за скъпоценен камък).[1] В древността доста своеобразно, по асоциация с растителни пъпки, цветни камъни с пъстра текстура са наричани „геми“. С течение на времето, така започват да се наричат само онези камъни, които се отличават по блясък, твърдост, яркост и наситеност на багрите. Такива камъни са били използвани като украшение. Оттук идва и латинската думата „gemmeus“ (искрящ, блестящ, украсен). Особената твърдост на полускъпоценните камъни спомогнала идеята да се използват за резба. Отначало такива издялани с резба камъни с врязано изображение се използват изключително за печатни пръстени.[2][3]

Глиптика (на френски: glyptique, от старогръцки: γλύφω– „изрязвам, издълбавам“) се нарича събирателно резбарското изкуство върху цветни полускъпоценни и скъпоценни камъни, геми[4] (или глипти[5]). Съвкупност от глипти (резбовани камъни) се нарича глиптотека (вж. напр. Мюнхенска глиптотека). Разграничава се между геми с вдлъбнати/врязани изображения (инталии) и с барелефни (изпъкнали) изображения (камеи).

Римски печатен пръстен от злато с портрет на Комод, 180–200 г. сл. Хр., намерен в Тонгерен, днес в Гало-римския музей Тонгерен

Изкуството на каменната резба е известно още от античността. В Древна Месопотамия геми са правени още през IV хилядолетие пр.н.е. Гемите са били особено популярни в Древна Гърция (от VI век пр.н.е. до н.е.) и в Древен Рим. През Средновековието гемите са били използвани за украса на църковна посуда, книги и върху дрехите на свещениците. Античните геми са били носени под формата на закопчалки върху дрехи или като медальони с рамка от благородни метали. Чест гемите украсявали печатни пръстени. Гемите често се използвали като печати или амулети.

Gemma Augustea, римска, от I век сл. Хр.

Една от най-известните геми се съхранява в Ермитажа в Санкт ПетербургКамея Гонзага от трислоен ахат с релефно изображение на египетския фараон Птолемей II и неговата съпруга (III век пр.н.е.).

При производството на геми се използват различни материали. Обичайно за долните слоеве на камеите се взема по-тъмен материал, така че на неговия фон да изпъкне издълбаното изображение на по-светъл камък. Често се използва сардоникс, който има слоеве с различни цветове. Също така при производството на геми се използват и ахат, хематит, гранат и карнеол.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М.: Русский язык, 1976.— С.452
  2. Словарь античности. — М.: Пргресс, 1989. — С. 126
  3. Власов, Виктор Георгиевич. Геммы // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. III, 2005. — С. 67—71
  4. Гема. // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.
  5. Глипт. // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гемма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​