Генадий Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генадий Велешки
български духовник

Роден
1800 г.
Починал
12 май 1876 г. (76 г.)
Генадий Велешки в Общомедия

Генадий Велешки и Дебърски е висш български духовник, дебърски и велешки митрополит, борец за самостоятелна българска църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Опелото на Генадий Велешки

Роден е със светското име Георги Димитров в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, тогава в Османската империя, днес в Албания, и вероятно е от албански произход. Татко му Димитър Мокрянин става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в Метеора, Тесалия, където пребивава няколко години.[1] Заема длъжността игумен на Калищкия манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика, а в 1840 година е ръкоположен за епископ. Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутинот.

Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. Въпреки това в 1864 година е ръкоположен за дебърски митрополит на Вселенската патриаршия. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете. Подава оставка н а 9 май 1867 година.

През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.[2] След обнародването на фермана за създаването на Българската екзархия от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на Велешка епархия. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и общината зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.[3] Оттегля се в Битоля, където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.[4]

Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „Света Богородица“ в Битоля.[5]

Едни от наследниците му носят фамилното име Генадиеви, а други - Попгеоргиеви. Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.

Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.[6][7][8].

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина
Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
Венедикови
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 42
  2. Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86.
  3. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.125-126.
  4. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.
  5. Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр.43-44.
  6. Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 35.
  7. Симеон Радев. „Ранни Спомени“, Български писател, София, 1969, стр. 143; 313-316.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.
Генадий I дебърски митрополит
(1864 – 9 май 1867)
Антим
Антим велешки митрополит
(юли 1869 – 1872)
Дамаскин
     Портал „Македония“         Портал „Македония