Генадий Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генадий Скитник
Български духовник
Роден: 1832 г.
Починал: 1900 г. (68 г.)

Генадий Скитник (Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански)), е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в град Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски.

Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.

Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен революционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Васил Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.

След ареста на Васил Левски емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.

Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]