Генадий Скитник
| Генадий Скитник | |
| Български духовник | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 1900 г.
Света гора, Османска империя |
Генадий Скитник, е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Иван Стоянов Караиванов през 1832 г. вероятно в град Ихтиман, тъй като носи прякора Ихтимански. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски.
Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.
Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен революционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Васил Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.
След ареста на Васил Левски емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.
Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.
В Шияковския манастир през 2015 г. е открита паметна плоча на отец Генадий със снимка и биографична информация.
