Генадий Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генадий Скитник
Български духовник
Отец Генадий Скитник.jpg
Роден
1832 г.
Починал
1900 г. (68 г.)
Света гора, Османска империя

Генадий Скитник, е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Иван Стоянов Караиванов през 1832 г. вероятно в град Ихтиман, тъй като носи прякора Ихтимански. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски.

Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.

Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен революционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Васил Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.

След ареста на Васил Левски емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.

Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.

Паметната плоча на отец Генадий в Шияковския манастир

В Шияковския манастир през 2015 г. е открита паметна плоча на отец Генадий със снимка и биографична информация.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]