Гена Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гена Димитрова
българска певица
В ролята на Тоска
В ролята на Тоска

Родена
Починала
11 юни 2005 г. (64 г.)
Националност Флаг на България България
Музикална кариера
Глас Сопрано
Направление Опера
Активни години 1966 – 2005 г.
Известни творби Абигайл в „Набуко
Тоска в „Тоска
Турандот в „Турандот

Гена Мачева Димитрова е българска оперна певица, сопран, работила дълго време в Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско.[1] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“- коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.[1]

През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.[1]

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“[1] при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.[1] През 1971 година е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 година, когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.[1]

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска (опера)“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 година, Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 година, Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 година, Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 година.

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи.[1] През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 година, отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 година, Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 година. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 183 – 191.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]