Генерал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За играта със зарове вижте статията Генерал (игра).
Генерал / Aдмирал
(ОФ-9) на БА
генерал
от БА
генерал
от BBC
адмирал
от ВМС

Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България. Въведено с измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. заместило предходното наименование „армейски генерал“ (за флота – „адмирал на флота“). Използва се в сухопътните и военновъздушните сили на много държави. Еквивалентното звание във военноморските сили след 2000 г е адмирал.[1]

Званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Предложението е на Министерския съвет. Званието е след генерал-лейтенант (за флота – след вицеадмирал).

Пагоните на офицер със звание генерал са с по 4 големи четирилъчни звезди, еквивалентно на „армейски генерал“ в някои страни (и в по-старата система от военни звания на България), за флота – адмирал на флота.

Съответства на званието general в останалите армии по света (например в американската армия).[2]

В бившия СССР веднага след Октомврийската революция военните звания, включително и генералските, са отменени. До началото на Втората световна война там се използват званията комбриг (командир на бригада), комдив (командир на дивизия) и комкор (командир на корпус), с които се означават звания, аналогични на генералските, но привързани към длъжности.

По време на Първото българско царство званията в българската армия първо са били традиционно взети от старата българска държава и от прабългарския език, а по време на Второто българско царство се използва византийската система на военни чинове.

След Освобождението се възприема западноевропейската система военни звания, включително и генералските. Но генерали в българската армия се появяват сравнително късно. Така по време на Сръбско-българската война, само няколко години след Освобождението, в българската армия не е имало офицери с генералски чинове, поради което войната е наречена Войната на капитаните срещу генералите.

По времето на третото българско царство званието (пълен) генерал е третото генералско звание и най-високото в българската армия. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-лейтенант. Званието пълен генерал съществува в периода от създаването на съвременната българска армия през 1878 до 1897 г., когато е заменено със звание в зависимост от рода войски към който принадлежи съответния офицер – генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.

От 2012 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание генерал е 62 години.

Български генерали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138
  2. История на званията и пределната възраст