Генерал от артилерията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Генерал от артилерията е висше военно звание от артилерията, използвано от няколко държави в различни периоди.

Българска армия[редактиране | редактиране на кода]

В историята на българската армия, генерал от артилерията е най-високото генералско звание по време на Третото българско царство, следва след званието генерал-лейтенант. От 1878 г. до 1897 г. се използва обобщеното звание генерал (пълен генерал).

Германска армия[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вторият най-висок генералски ранг, след генерал-полковник, от бившите германски войски (Имперска армия, Райхсвер, Вермахт).
  2. Позиция във въоръжените сили на Германия отговаряща за обучението на войските и екипировката на артилерията. Ранг еквивалентен на чин генерал-лейтенант.

Руска армия[редактиране | редактиране на кода]

В историята на руската армия, генерал от артилерията е второто най-високо генералско звание в Руската империя в периода (1796 - 1917), по-нисше стоящ от чина генералисимус. До края на 18 век се използва званието генерал-аншеф. Въведено е от Павел I на 29 ноември 1796 г. Съответства на II клас от „Таблица на ранговете“ с обръщението „Ваше високопревъзходителство“. Генерал от артилерията по длъжност може да бъде генерал – инспектор на артилерията, командващ войските на даден военен окръг, ръководещ големи военни съединения (корпуси, армии, фронтове).

Чинът е премахнат на 16 (29) декември 1917 г. с декрет на СНК.

Български генерали от артилерията[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]