Генко Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генко Попов
български архитект
Роден
1889 г.
Починал
1942 г. (53 г.)
София, България
Сграда на Биологическия факултет на Софийския университет (1928)
Паметник на Георги Атанасов в Пазарджик. Барелефът е дело на скулптора Димо Лучанов

Генко Матеев Попов е виден български архитект от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генко Попов е роден в 1889 година в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя в семейството на свещеника Матей Петков Сарджов Брадински. Чичо му Мино Сарджов е деец на ВМОРО.[1] Учи архитектура в Политехниката в Мюнхен.[2] В Политехниката учи заедно с Георги Овчаров и след завършването им в 1923 година в България двамата основават архитектурното бюро „Овчаров-Попов“.[2][3] В 1924 годита бюрото им печели международен конкурс за проекта на сградата на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, завършена в 1928 година.[2][3] През 1926 г. бюрото изработва проекта на дома и ателието на Сирак Скитник.[2] В 1928 година бюрото заедно със строителното предприятие „Пител-Браузеветер“ и командитно дружество „Петров & Сие“ купува от семейство Стоянович за 3,7 милиона лева имота на ъгъла на улиците „Патриарх Евтимий“ № 62 и „Витошка“ № 67 и изгражда там една от забележителните сгради на София, известна като Аптека.[4] В 1930 година Овчаров и Попов се разделят.[5] В 1932 година Генко Попов изработва проекта за паметник на маестро Георги Атанасов в Пазарджик.[6][7]

Умира в София в 1942 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 29 // София помни. Посетен на 16 януари 2016.[неработеща препратка]
  2. а б в г Ценкова, Искра. Почеркът на архитект Георги Овчаров // Тема. Посетен на 16 януари 2016.
  3. а б Биологически факултет. Сградата на факултета // Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Посетен на 16 януари 2016.
  4. Къщите на булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“ // Стоянович. Прозорец към едно голямо семейство. Посетен на 16 януари 2016.[неработеща препратка]
  5. Митев, Симеон. Бележити българи: 1878-1981: Обществено-политически и военни дейци. София, Държавно военно издателство, 1982. с. 567.
  6. „Паметник на маестро Георги Атанасов“ в гр. Пазарджик 1938-43 г. // Димо Лучанов. Паметници. Посетен на 16 януари 2016.
  7. Мартинов, Марин. 95 години организиран музикален живот в Пазарджик 1920–2015 г. // PA media. Посетен на 16 януари 2016.