Генко Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генко Попов
български архитект
Роден
1889 г.
Починал
1942 г. (53 г.)
София, България
Паметник на Георги Атанасов в Пазарджик. Барелефът е дело на скулптора Димо Лучанов

Генко Матеев Попов е виден български архитект от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генко Попов е роден в 1889 година в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя в семейството на свещеника Матей Петков Сарджов Брадински. Чичо му Мино Сарджов е деец на ВМОРО.[1] Учи архитектура в Политехниката в Мюнхен.[2] В Политехниката учи заедно с Георги Овчаров и след завършването им в 1923 година в България двамата основават архитектурното бюро „Овчаров-Попов“.[2][3] В 1924 годита бюрото им печели международен конкурс за проекта на сградата на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, завършена в 1928 година.[2][3] През 1926 г. бюрото изработва проекта на дома и ателието на Сирак Скитник.[2] В 1928 година бюрото заедно със строителното предприятие „Пител-Браузеветер“ и командитно дружество „Петров & Сие“ купува от семейство Стоянович за 3,7 милиона лева имота на ъгъла на улиците „Патриарх Евтимий“ № 62 и „Витошка“ № 67 и изгражда там една от забележителните сгради на София, известна като Аптека.[4] В 1930 година Овчаров и Попов се разделят.[5] В 1932 година Генко Попов изработва проекта за паметник на маестро Георги Атанасов в Пазарджик.[6][7]

Умира в София в 1942 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 29. // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  2. а б в г Ценкова, Искра. Почеркът на архитект Георги Овчаров. // Тема. Посетен на 16 януари 2016.
  3. а б Биологически факултет. Сградата на факултета. // Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Посетен на 16 януари 2016.
  4. Къщите на булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“. // Стоянович. Прозорец към едно голямо семейство. Посетен на 16 януари 2016.
  5. Митев, Симеон. Бележити българи: 1878-1981: Обществено-политически и военни дейци. София, Държавно военно издателство, 1982. с. 567.
  6. „Паметник на маестро Георги Атанасов“ в гр. Пазарджик 1938-43 г.. // Димо Лучанов. Паметници. Посетен на 16 януари 2016.
  7. Мартинов, Марин. 95 години организиран музикален живот в Пазарджик 1920–2015 г.. // PA media. Посетен на 16 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония