Геноцид в Камбоджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геноцид в Камбоджа
Черепи на жертвите на Червените кхмери
Местоположение Камбоджа
Дата 1975 – 1979 г.
Оръжие депортация, масови убийства, изтезания
Смъртни случаи 1,5 – 3 млн.
Извършител Червените кхмери
Геноцид в Камбоджа в Общомедия

Геноцидът в Камбоджа (на кхмерски: របបប្រល័យពូជសាសន៍) е организиран и осъществен от тоталитарния комунистически режим на Червените кхмери, който е на власт в Камбоджа (Демократична Кампучия) между 1975 и 1979 г. Общо от 1,5 до 3 милиона души (една четвърт до повече от една трета от населението) са убити.

Гражданската война в Камбоджа води до създаването на Демократична Кампучия от Червените кхмери, които планират да създадат форма на аграрен социализъм, основан на идеалите на сталинизма и маоизма. Последвалите политики довеждат до принудително депортиране на населението от градските райони, изтезания, масови екзекуции, използване на принудителен труд, недохранване и болести. Геноцидът завършва през 1979 г. след виетнамската инвазия в Камбоджа. До днес са открити 23 745 масови гробове.

Държавен терор[редактиране | редактиране на кода]

Органът за сигурност, наречен Сантебал, е част от организационната структура на Червените кхмери преди 17 април 1975 г., когато взимат контрола над Камбоджа. Син Сен, по-късно заместник министър-председател на отбраната на Демократична Кампучия, ръководи Сантебал.

Правителството на Червените кхмери арестува, изтезава и в крайна сметка екзекутира всеки, заподозрян в принадлежност към няколко категории предполагаеми „врагове“:

  • Всеки, който има връзки с бившото правителство или с чужди правителства.
  • Професионалисти и интелектуалци – на практика това включва почти всеки, който има образование, хора, които говорят чужд език и дори хора, които носят очила.[1] По ирония на съдбата и дори лицемерно, самият Пол Пот е учил в университет (макар и отпаднал) с вкус към френската литература и също така е говори френски език. Много изпълнители, включително музиканти, писатели и филмови дейци са екзекутирани. Някои като Рос Серейотеа, Пан Рон и Син Сисамут печелят посмъртно слава за своите таланти и все още са популярни в Камбоджа.
  • Етнически виетнамци, китайци, тайландци, камбоджански християни (повечето от които са католици), мюсюлмани и будистки монаси.
  • „Икономически саботьори“: много от бившите градски жители (които на първо място не гладуват до смърт) се смятат за виновни, поради липсата на селскостопански способности.

През 1970-те години и особено след средата на 1975 г., партията също е разтърсена от фракционни борби. Има дори въоръжени опити за сваляне на Пол Пот. Последвалите чистки през 1977 г. и 1978 г., когато са екзекутирани хиляди, включително някои важни лидери на партията.

Днес примери за методите на изтезание, използвани от червените кхмери, могат да се видят в Музея за геноцида Туол Сленг. Музеят заема бившото основно училище, превърнато в затвор.

Около 17 000 души преминават през Туол Сленг, преди да бъдат отведени до полетата извън Пном Пен (известни като Полетата на смъртта), където повечето са екзекутирани и погребани в масови гробове. От хилядите, които са влезли в Туол Сленг е известно само за седем, че са оцелели. Туол Сленг е само един от 196-те затвора, експлоатирани от Червените кхмери.[2]

Геноцид над малцинствата[редактиране | редактиране на кода]

Между 327 000[3] и 541 000 етнически и религиозни малцинства в Камбоджа се смятат за убити по време на геноцида.

Режимът на Червените кхмери е срещу различните етнически групи, принудително преместване на малцинствени групи и забранява използването на малцинствени езици. Този опит за пречистване на камбоджанското общество по расови, социални и политически линии доведе до избиване на военните и политическите водачи на бившия режим, заедно с лидерите на индустрията, журналистите, студентите, лекарите и адвокатите, както и членове на виетнамски и китайски етнически групи.

Червените кхмери забраняват с декрет съществуването на етнически китайски, виетнамски, мюсюлмански и 20 други малцинства, които общо съставляват 15% от населението в началото на управлението им.[4]

Под ръководството на Пол Пот, който е пламенен атеист[5], Червените кхмери имат политика на държавен атеизъм.[6] Всички религии са забранени, а репресиите срещу изповядващите ислям[7], християнство[8] и будизъм са големи. Между 25 000 до над 50 000 будистки монаси са избити от режима.[9]

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Точно броят на смъртните случаи от геноцида на червените кхмери е въпрос на противоречие – правителството, създадено след сваления режим на Пол Пот, претендира за 3,3 милиона жертви, докато според ЦРУ са екзекутирани около 150 000 души, а общото население е намаляло с 1,2 пъти, 1,8 милиона души, главно от глад.[10] По-късните оценки дават около 1,7 милиона жертви.

Трибунал[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на трибунала.

На 15 юли 1979 г., след свалянето на режима, новото правителство приема „Наредба № 1“. Това позволява процеса срещу Пол Пот и Иенг Сари за престъплението геноцид. На тях им е даден американски защитник, Хоуп Стивънс.[11] Те са съдени задочно и осъдени за геноцид.[12]

През януари 2001 г. народното събрание в Камбоджа приема законодателни актове, за да създаде трибунал за изслушване на членове на режима на Червените кхмери. Такъв съд е учреден като извънреден състав в съда на Камбоджа.

Трибуналът е критикуван за това, че е бавен, тъй като само трима души са осъдени. А друг, изправен пред трибунала умира по време на процеса, до като една пета не са в състояние да бъдат съдени.

Отричане[редактиране | редактиране на кода]

Няколко месеца преди смъртта си на 15 април 1998 г.[13], Пол Пот е интервюиран от Тейър. По време на интервюто той заявява, че има чиста съвест и отрича, че е отговорен за геноцида. Пот твърди, че „е дошъл да извърши борбата, а не да убива хора“. Според Алекс Алварес, Пот се представя като неразбрана и несправедливо злонамерена фигура.[14]

През 2013 г. камбоджанският премиер Хун Сен приема закон, който прави незаконно отричането на камбоджанския геноцид и други военни престъпления, извършени от Червените кхмери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Cambodia's brutal Khmer Rouge regime". BBC News. September 19, 2007.
  2. Mapping the Killing Fields. // Documentation Center of Cambodia. Посетен на 10 септември 2016.
  3. 10,000 Vietnamese + 215,000 Chinese + 4,000 Lao + 8,000 Thai + 90,000 Cham
    source:
    20th Century death tolls larger than one million but fewer than 5 million people-Cambodia. // necrometrics.
  4. Gellately, Robert, Kiernan, Ben. The Specter of Genocide: Mass Murder in Historical Perspective. Cambridge University Press, 2003. с. 313 – 314.
  5. Geoffrey Blainey; A Short History of Christianity; Viking; 2011; p.543
  6. Wessinger, Catherine. Millennialism, Persecution, and Violence: Historical Cases. Syracuse University Press, 2000. ISBN 9780815628095. p. 282. Democratic Kampuchea was officially an atheist state, and the persecution of religion by the Khmer Rouge was matched in severity only by the persecution of religion in the communist states of Albania and North Korea, so there were not any direct historical continuities of Buddhism into the Democratic Kampuchea era. (на английски)
  7. Juergensmeyer, Mark. The Oxford Handbook of Global Religions. Oxford University Press. с. 495. Посетен на 8 август 2015.
  8. Quinn-Judge, Westad, Odd Arne, Sophie. The Third Indochina War: Conflict Between China, Vietnam and Cambodia, 1972 – 79. Routledge. с. 189. Посетен на 8 август 2015.
  9. Philip Shenon, Phnom Penh Journal; Lord Buddha Returns, With Artists His Soldiers New York Times – January 2, 1992
  10. Kampuchea: A Demographic Catastrophe
  11. Etcheson, 2005, p. 14
  12. Donlon, 2012, p. 103
  13. Chan, 2004, p. 256
  14. Alvarez, 2001, p. 56

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cambodian genocide“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.