Генчо Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генчо Симеонов
български карикатурист и аниматор
На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 03.09.2010, София
На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 03.09.2010, София

Роден
27 октомври 1931 г. (87 г.)
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Илия Бешков
Направление илюстрация

Уебсайт

Генчо Симеонов е български художник карикатурист, илюстратор и аниматор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Челопечене, където получава основно образование. Учи в първия випуск на Художествената гимназия в София. Продължава образованието си в специалност „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ на Художествената академия, където негов преподавател е проф. Илия Бешков.[1]

Първата си карикатура Симеонов публикува през 1952 година във в. „Вечерни новини“. От 1967 година започва работа в редакцията на в. „Стършел“. През годините сътрудничи с карикатури и на вестниците „Земеделско знаме“, „Кооперативно село“, „Отечествен фронт“, „Демокрация“.[1]

Карикатурите му третират злободневни проблеми на ежедневието, а запазено място сред тях имат и карикатурите в стил „без думи“. Симеонов илюстрира повече от 25 книги на български и чужди автори, сред които Васил Цонев („Сборник разкази“), Станислав Стратиев („Самотните вятърни мелници“), Марко Ганчев („Имате ли гъдел?“, „Кесия с пуканки“), Йордан Попов („Кокозу“), Добри Жотев, Черемухин, Петър Незнакомов („Разкази за петте океана“), Стефан Цанев, Иван Кръстев, Дамян Бегунов.[1]

Участва във всички общи изложби на българската карикатура и в голям брой чуждестранни фестивали на карикатурата. Първата си самостоятелна изложба прави през 2005 година в галерия-музей „Дечко Узунов“.[2] През септември 2010 година прави в столичната галерия „Райко Алексиев“ съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с карикатуристите Велин Андреев, Иван Веселинов, Милко Диков и Стоян Дуков. През 2014 г. показва в своя поредна самостоятелна изложба над 90 творби от различни периоди в галерията на Съюза на българските художници. Освен карикатури той представя също и живописни платна и рисунки с туш. Следващата му самостоятелна изложба е през 2018 г. в НДК, където представя само живописни платна и графики.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 година Генчо Симеонов е награден със сребърен плакет на международен конкурс за карикатура в Скопие. През 2006 година е удостоен с наградата за цялостен принос на Съюза на българските художници. През 2009 година той и колегата му Чавдар Николов са поканени във Виена да представят българската карикатура на международна изложба на художници от бившите социалистически страни. Симеонов е носител още на награда „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти и орден „Кирил и Методий“ – II степен.[1]

Работа в киното[редактиране | редактиране на кода]

Освен в изобразителното изкуство, Симеонов се изявява и в киното като художник-аниматор и сценарист за студиото за анимационни филми „Бояна“. Работи с някои от най-видните творци на българското анимационно кино, като Радка Бъчварова, Зденка Дойчева, Христо Топузаков, и участва в създаването на около 15 анимационни филма като „Петльова пара“, „Влакчето“, „Кариера“, „Ромул и Рем“, „Звездичката“, „Чиракът магьосник“, „Неидентифицирани пълзящи обекти“, „Браво“ и „Опера за един лешник“, който жъне награди на фестивалите за анимационно кино в Пловдив, Търговище, Добрич и Оберхаузен.[1]

Работа в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Генчо Симеонов се е изявявал и като художник-постановчик в Кукления театър в Театъра на българската армия.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Генчо Симеонов: Карикатура, рисунка, живопис, илюстрация (каталог), ИК Мишлена, 2010
  2. Саркастичните клоуни на Генчо Симеонов, Людмила Габровска, в-к „Новинар“, 1 ноември 2005