География на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Физическа карта на Бразилия

Една пета от площта на Бразилия се заема от част от Амазония – най-голямата низина на Земята, която обхваща басейна на най-дългата[1] и пълноводна река Амазонка.

В Амазонията се намират най-обширните екваториални гори в света, наречени джунгли (на португалски: selvas). На много места тук все още не е стъпвал човешки крак. Никой не знае какъв е броят на различните разтителни и животински видове в Амазония, но безспорно е, че биологичното разнообразие в тях е най-голямото в света. Според учените видовете растения и животни в Амазония са над 5 млн., а това представлява почти 1/3 от всички познати видове живи организми на Земята.

Амазония е изключително богата на ендемити – различни видове палми, лиани, орхидеи, водни лилии и други. Тя е родина и на много дървета със стопанско значение – какаово, хининово, памуково, каучуково дърво хевея и други.

Богат е и животинският свят – маймуни, ягуари, пуми, ленивци, мравояди, тапири, много птици (колибри, тукани, папагали и други). В речните води се срещат над 2000 вида риби – сред тях са и хищната пираня и електрическата риба. Амазония изобилства от насекоми и влечуги – анаконда (най-голямата змия на Земята), различни видове мравки, комари, пеперуди и т.н.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Бразилия от ЦРУ

Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km²,[2] включително 55 455 km² водна площ.[3][4] Територията ѝ обхваща четири часови зониUTC-5 в щат Акре, UTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.[5]

Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло.[6] Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента,[7] споделяйки обща граница с Уругвай (885 km) на юг, Аржентина (1132 km) и Парагвай (945 km) на югозапад, Боливия (2570 km) и Перу (2822 km) на запад, Колумбия (1644 km) на северозапад, Венецуела (1495 km), Гаяна (1225 km), Суринам (493 km) и френския отвъдморски департамент Гвиана (580 km) на север. Общата дължина на сухоземните ѝ граници е около 16 500 km. На североизток, изток и югоизток граничи с Атлантическия океан, чиято брегова ивица е с дължина 7367 km.[8]

Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сау Педру и Сау Паулу, Фернанду ди Нороня, Тринидади и Мартим Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.[3]

Релеф и води[редактиране | редактиране на кода]

Пику да Неблина, най-високата точка в страната

Бразилският релеф е разнообразен и включва хълмове, планини, равнини, плата и уникалната бразилска савана, позната като сераду. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m надморска височина.[9] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[9] Северозападните части на бразилското плато са съставени от широко разпределени низини и заоблени хълмове.[9] Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от хребети и планини, достигащи до 1200 m надморска височина.[9] Сред тях се открояват Сера да Мантикейра, Сера до Еспинясо и Сера до Мар.[9] На север гвианското плато има основна дренажна функция, разделяйки реките, вливащи се на юг във водосборния басейн на Амазонка от вливащите се в басейна на река Ориноко във Венецуела. Най-високата точка в Бразилия е Пико да Неблина който се намира в Сера до Имери (на границата с Венецуела), на 2994 m надморска височина, а най-ниската е на Атлантическия океан.[3]

Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни водосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан.[10] По-големите реки са Амазонка (най-голямата река в света[1] и най-голяма по отношение на водния обем, с изходящ поток от 12,5 млрд. литра в минута), Парана и най-големия ѝ приток, Игуасу (който включва водопада Игуасу), Риу Негру, Сау Франциску, Шингу, Мадейра и Тапажос.[10]

Водопадът Игуасу в Парана

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Бразилският климат разполага с широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропическият климат.[3] Според системата Кьопен-Гейгер, в Бразилия се наблюдават шест големи климатични подвидове: екваториален, тропичен, полупустинен, планинско-тропичен, умерен и субтропичен климат. Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия към иглолистните гори от умерения пояс в южна и тропическа савана в централна Бразилия.[11] Много региони имат микроклимат напълно различен от гореизброените видове.[12][13]

Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гейгер

Екваториалният климат е основна характерна черта за голяма част от Северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има някои промени през годината, когато валят повече дъждове.[11] Средните температурни стойности са около 25 °C,[13] с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните.[12] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната.[12] Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-ниска надморска височина.[11] На североизток, сезонните валежи са още по-екстремни. В района на полу-сухия климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[14] повечето от който пада в период от 3 до 5 месеца в годината,[15] а понякога и по-рядко, получавайки се дълги сухи периоди.[12] „Голямата суша“ от 1877 – 78 г. в Бразилия, най-тежката, регистрирана някога в страната,[16] причинила около половин милион смъртни случаи.[17] Друга, през 1915 г. също нанесла големи щети на държавата.[18]

В южната част на Баия, в близост до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[11] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на умерен климат, със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C;[13] Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.[11][12]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[19][20] alt=Амазонията – най-богатата и биоразнообразна тропическа гора в света[21] Амазонията – най-богатата и биоразнообразна тропическа гора в света[21]
Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[19][20]
Амазонията – най-богатата и биоразнообразна тропическа гора в света[21]

Голямата територия на Бразилия обхваща различни екосистеми, като Амазонията, призната за биологически най-разнообразната в света,[21] Атлантическата гора и бразилската савана Сераду, които също имат голямо биологично разнообразие,[22] поради което Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна държава. На юг Араукарската гора расте в условията на умерения климат.[22]

Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на натурални местообитания или хабитати. Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона.[22] Сред представителите на големите бозайници могат да се изброят: пумата, ягуара, оцелота; сред редките са храстовото куче, лисицата, белоустото пекари, бразилският тапир, мравояда, ленивеца, скункса и броненосеца. В южната част елените са в изобилие, а в тропичните гори на север могат да се видят много видове широконоси маймуни.[22][23] Загрижеността за природата се е увеличила, в отговор на световния интерес относно въпросите касаещи околната среда.[24]

Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека, и по-конкретно от животновъдството, земеделието, дърводобива, минното дело, преселването, свръхдобива на енергийни източници, като нефт и природен газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения, язовирите и инфраструктурата, замърсяването на водата, климатичните промени, пожарите и инвазивните видове.[21][25] Строителството на автомобилни пътища в горски райони, като например Трансамазонската магистрала (BR-230) и магистралата BR-163 открили райони, някога отдалечени, за селското стопанство и търговията; строителството на язовири наложило наводняването на равнини и природни местообитания, а мините направили неизлечими белези на земята и замърсили пейзажа.[24][26]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б news.ibox.bg
  2. Официална териториална площ // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт за география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.
  3. а б в г Geography of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.
  4. People of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.
  5. Hora Legal Brasileira // Observatório Nacional. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 21 февруари 2009. (на португалски)
  6. Posição Geográfica // WebCiencia.com. Посетен на 5 май 2010. (на португалски)
  7. Land and Resources // MSN. Архивиран от оригинала на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  8. Димитров, Слави. География на португалоговорещите страни. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-665-4. с. 93.
  9. а б в г д Natural Regions // Encarta. MSN, 11 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-06-02 в Wayback Machine.
  10. а б Rivers and Lakes // Encarta. MSN, 11 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-06-02 в Wayback Machine.
  11. а б в г д Brazil // Country Guide. BBC Weather. Архивиран от оригинала на 2011-02-08. Посетен на 11 юни 2008.
  12. а б в г д Natural Regions // Encarta. MSN, 11 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-30 в Wayback Machine.
  13. а б в Temperature in Brazil // Brazil Travel. Архивиран от оригинала на 2008-06-12. Посетен на 11 юни 2008.
  14. Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru // Архивиран от оригинала на 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008.
  15. CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009.
  16. Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil Архив на оригинала от 2009-08-21 в Wayback Machine.. Centers for Disease Control and Prevention (CDC).
  17. "Ó Gráda, C.: Famine: A Short History" Архив на оригинала от 2016-01-12 в Wayback Machine.. Princeton University Press.
  18. Inland fishery enhancements. FAO.
  19. SILVANO, Débora L.; SEGALLA, Magno V. Conservação de anfíbios no Brasil // Megadiversidade (Conservação Internacional). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010.
  20. MARINI, Miguel A.; GARCIA, Frederico I. Conservação de aves no Brasil // Megadiversidade (Conservação Internacional). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010.
  21. а б в One fifth of the world's freshwater // Amazon. World Wide Fund for Nature, 6 август 2007. Архивиран от оригинала на 2012-12-20. Посетен на 12 юни 2008.
  22. а б в г Plant and Animal Life // Encarta. MSN, 12 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-30 в Wayback Machine.
  23. Atlantic Forest, Brazil // Map: Biodiversity hotspots. BBC News, 1 октомври 2004. Посетен на 12 юни 2008.
  24. а б Environmental Issues // Encarta. MSN, 12 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-30 в Wayback Machine.
  25. Under threat // Greenpeace. Архивиран от оригинала на 2005-10-14. Посетен на 12 юни 2008.
  26. Темп на унищожаването на Амазонията: площ от шест футболни игрища в минута. (Amazon destruction: six football fields a minute) // Greenpeace. Посетен на 12 юни 2008.