Направо към съдържанието

География на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
География на Сан Марино
Топографска карта на Сан Марино
Местоположение на Сан Марино в Европа
КонтинентЕвропа
РегионЮжна Европа
Координати43°56′24″ с. ш. 12°27′36″ и. д. / 43.94° с. ш. 12.46° и. д.
Площна 189-о място
0 • Общо61,2 km2
0 • Земя100%
0 • Вода0%
Брегова линия0 km
Граници39 km – Италия
Най-висока точка739 m (пл. Монте Титано)[1][2]
Най-ниска точка55 m (р. Ауса)[1][2]
Най-дълга рекаАуса – 17,2 km[a]
Климатсредиземноморски субтропичен[3]
бележки
    1. ↑ Посочена е общата дължина на реката. Дължината ѝ само в Сан Марино е около 3 km.
Сан Марино в Общомедия

Сан Марино е независима държава, разположена в Южна Европа. С обща площ от само 61,2 km²[1][4] тя е третата най-малка държава в Европа и петата най-малка в света. Изцяло е заобиколена от Италия, което я прави една от трите държави, обградени от само една друга страна (анклав)[2] и една от 44-те страни без брегова линия.[1][5]

Географско положение, граници и големина

[редактиране | редактиране на кода]

Сан Марино е малка страна, разположена на Апенинския полуостров в Южна Европа. Тя е една от двете страни, изцяло обградени от Италия. Общата дължина на границата ѝ е 39 km, а площта ѝ е 61,2 km².[1]

 Основна статия: Крайни точки на Сан Марино

Поради размерите си, най-северната и най-южната точка се намират на около 11 km една от друга, а най-западната от най-източната – на около 9,5 km.

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]
Кулата Гуаита на планината Монте Титано
Река Ауса

Релефът на Сан Марино е хълмист. Най-високата точка на държавата е пл. Монте Титано – 739 m, а най-ниската – точката, където река Ауса, най-дългата в страната, напуска държавата – 55 m.[1][2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Сан Марино е средиземноморски субтропичен, с горещо, сухо лято и мека, влажна зима.[3] През зимата често има снеговалежи. Средната януарска температура е 2,5 °C, а средната юлска – 21,5 °C.[3] Годишната сума на валежите е около 450 – 540 mm, като около 35% от тях падат през есента.[1][3]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

През Сан Марино преминават само 5 реки, от които три по-дълги. Това са Ауса, Марано и Сан Марино. Другите две са Кандо и Фиумичело, които са притоци на Марано.

Страната няма езера или язовири, което я прави без водна площ (0%).[1][2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 What are the Key Facts of San Marino? // www.mapsofworld.com. Посетен на 29 август 2025 г. (на английски)
  2. 1 2 3 4 5 Explore All Countries — San Marino // www.cia.gov, 3 септември 2025 г. Архивиран от оригинала на 12 януари 2021. Посетен на 4 септември 2025 г. (на английски)
  3. 1 2 3 4 Seasons in San Marino // seasonsyear.com. Посетен на 29 август 2025 г. (на английски)
  4. ↑ Castelli di San Marino // www.sanmarinosite.com. Посетен на 1 октомври 2025 г. (на италиански)
  5. ↑ landlocked country // www.britannica.com. Посетен на 29 август 2025 г. (на английски)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Крайни географски точки на Сан Марино
най-северна точка: село Роверета
най-западна точка: пътят Strada del Marano най-източна точка: село Гуадичоло
най-южна точка: село Капане
Най-висока точка: пл. Монте Титано
Най-ниска точка: река Ауса
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=География_на_Сан_Марино&oldid=12898179“.