География на Сенегал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Сенегал
Senegal Topography.png
КонтинентАфрика
РегионЗападна Африка
Площ86-о място
 • Общо196 722 km2
Брегова линияАтлантически океан, 531 km
Граници2640 km – Общо
813 km – Мавритания
419 km – Мали
330 km – Гвинея
338 km – Гвинея-Бисау
740 km – Гамбия
Най-висока точка581 m
Най-дълга рекаСенегал – 1750* (813) km
Гамбия – 1130* km
Фалеме – 625* km
Геба – 545* km
Кулунту – 396* km
Салум – 378 km
Казаманс – 320 km
Климатсубекваториален
Сенегал в Общомедия

Сенегал е държава в Западна Африка, край бреговете на Атлантическия океан, в която се намира най-западната точка на континента Африка. На север Сенегал граничи с Мавритания (дължина на границата, изцяло по талвега на река Сенегал – 813 km), на изток – с Мали (419 km), на юг – с Гвинея (330 km) и Гвинея-Бисау (338 km), а на запад – с полуанклава, вклиняващ се нейната територия Гамбия (740 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 2640 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан (дължина на бреговата линия – 531 km). Атлантическото крайбрежие на север от столицата Дакар е ниско и праволинейно, на места заблатено ии с пясъчни коси, а на юг на места е разчленено от множество „удавени“ устия на реки (естуари). От север на юг Сенегал се простира на 440 km, а от запад на изток – на 600 km. В тези си граници заема площ от 196 722 km². Населението към 1.1.2018 г. възлиза на 15 854 000 души. Столица е град Дакар.[1]

Територията на Сенегал се простира между 12°18′ и 16°41′ с.ш. и между 11°21′ и 17°32′ з.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Сенегал е равнинна страна, разположена в зоната на саваните и редките гори в субекваториалния пояс. Повърхността ѝ представлява ниска, леко хълмиста равнина, понижаваща се на запад към Атлантическия океан. На югоизток се издигат отделни ниски остатъчни възвишения с височина до 581 m. В района на полуостров Зелени нос (Алмади) се намират група малки угаснали вулкани от времето на кватернера.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Сенегал се намира в пределите на западната периферия на Африканската платформа. Голяма част от страната се заема от Сенегалското понижение, запълнено с морски, лагунни и континентални мезозойски и кайнозойски наслаги с мощност до 10 km. Древните формации на фундамента на платформата (Биримската система от долния протерозой) заедно с многочислените тела на гранитоиди се откриват на повърхността в югоизточната част на страната, в Източносенегалския масив. На запад от него от юг на север се простира Мавритано-Сенегалският геосинклинален нагънат пояс, изграден от рифейски пясъчно-шистови серии и наслаги от рифея и венда, които в края на палеозоя са подложени на вертикални движения.[1]

Най-важните полезни изкопаеми в страната са: фосфорити (достоверни запаси около 200 млн. т) и алумофосфати (запаси на 100 млн. т), привързани предимно към еоценските формации; желязна руда, свързана с докамбрийските формации; крайбрежните пясъчни масиви са богати на илменит, рутил и цирконий; циментови суровини; каменна сол; находища на нефт (запаси около 100 млн. т) в шелфовата зона на океана. В източната част на страната, на левия бряг на река Фалеме, са открити големи находища на боксити.[1]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Сенегал е субекваториален, преходен от засушлив на север (с годишна сума на валежите 250 – 300 mm) към влажен на юг (с годишна сума на валежите в долината на река Казаманс около 1500 mm), с един сух и един дъждовен (от май до ноември на юг и от юли до септември на север) период. Средните месечни температури слабо се изменят през годината – от 23°С през януари до 28°С през юли. По територията на страната протичат три големи реки с постоянно течение: Сенегал – 1750 km (813 km в Сенегал, по границата с Мавритания) на север, Казаманс (320 km) на юг и средното течение на Гамбия (1130 km) на югоизток. Други по-големи реки са: Фалеме (625 km, ляв приток на Сенегал), Геба (545 km, устието ѝ е в Гвинея-Бисау), Кулунту (396 km, ляв приток на Гамбия) и Салум (378 km, влива се в Атлантическия океан), като последните три са с непостоянно течение. Повечето от останалите реки почти напълно пресъхват през сухия сезон (от ноември до май). Голяма част от техните води се използват за напояване.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

На север (в Сахел) са развити опустинени савани върху червено-кафяви почви. На юг се появяват отделни дървета (акации, баобаби). Още по̀ на юг върху слабо излужени червено-кафяви почви е разпространена типичната савана, а на югозапад, в долното течение на река Казаманс, са се съхранили смесени листопадни и вечнозелени гори, развити върху червени железисти почви. Естествената растителност е силно видоизменена от стопанската дейност на човека през вековете.[1]

Най-едрите животни в Сенегал са силно намалели, макар че в саваната още може да се срещнат стада антилопи, а в периферните райони на страната и в националните паркове (най-голям от които е „Наоколо Коба“) – и хищници – чакал, хиена, леопард, гепард. Има множество видове гризачи, птици, влечуги, насекоми (комари, термити, муха цеце). Крайбрежните води са богати на различни видове промишлени риби (тон, макрел, сардина, морски костур, дорада и др.).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]