Георгаки Чалъкоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгаки Чалъкоглу
български общественик и османски политик
Стоян Чомаков.tif
Роден
1815 г.
Починал
21 март 1882 г. (67 г.)

Учил вХалкинска семинария
Семейство
БащаСтоян Чалъков
ДецаНикола Чалъков

Георгаки Стоянович Чалъкоглу (също Чалоглу или Чалъков) е български общественик и османски политик[1], търговец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1815 година в Пловдив в семейството на Стоян Чалъков от видния бегликчийски род Чалъкови. Учи в гръцкото училище в града и в Халкинската семинария, след което се включва в мащабната бегликчийска и джелепска дейност на семейството си.[2] В съдружие с членове на фамилията и други търговци участва в откупуването и на десятък върху зърнени произведения, плодни дръвчета и други приходи.[3]

От 50-те години участва активно в усилията за усилване на българското влияние в църквата и утвърждаване на българското образование. От 1860 година е член на градския меджлис в Пловдив, от 1867 година – на виалетския меджлис в Одрин, а от 1868 до 1872 година – на новосъздадения Държавен съвет в Цариград. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век годишните му приходи от заплата и наеми на недвижими имоти надхвърлят 100 000 гроша. Георгаки Чалъков е един от противниците на пловдивския патриаршески митрополит Хрисант. Член е на ръководството на българското епархийско настоятелство в Пловдив. Настоятел е на Араповския манастир, подпомага строежа на български училища в Пловдив и обучението на български младежи в чужбина.[4]

Включва се в създаването на Българската екзархия и участва в нейното управление. През 1871 година участва в Църковно-народния събор в Цариград, като представител на Привременния смесен съвет. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.[5] През 1877 година става член на Сената и получава титлата бей.

Георгаки Чалъкоглу умира на 21 март 1882 година на остров Бююкада.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Възрожденецът Георги Стоянов Чалъков, архив на оригинала от 21 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161221154225/https://auction.bg/Auction/2745483, посетен на 2016-12-13 
  2. Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 244 – 245.
  3. Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 60, 62, 68, 159, 190.
  4. Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 279, 295, 317-318, 320.
  5. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 324.