Георге Георгиу-Деж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георге Георгиу-Деж
румънски политик
Георге Георгиу-Деж 
Роден: 8 ноември 1901 г.
Починал: 19 март 1965 г. (63 г.)

Георге Георгиу-Деж (на румънски: Gheorghe Gheorghiu-Dej; * 8 ноември 1901 г., Бърлад; † 19 март, 1965 г., Букурещ) е бивш комунистически лидер на Румъния.

За комунистическа дейност е затворен в затвора, където попада в една килия с Николае Чаушеску, и става негов политически ментор.

По времето, през което Сталин е на власт, Георгиу-Деж е лидер на националистическа фракция на Румънската комунистическа партия (РКП), която обаче е със значително по-малко влияние от русофилската фракция на партията, ръководена от Ана Паукер и подкрепяна от Сталин. След смъртта на Сталин, Георгиу-Деж получава помощта на Хрушчов при отстраняването на „московската“ фракция на РКП и е избран за секретар на РКП – функция, която изпълнява до смъртта си през 1965 г.

Георгиу-Деж е считан за основоположник на индустриализацията на Румъния и за човека, който е допринесъл значително за отделянето и независимостта на страната си от СССР с наложената от него политика руската армия да бъде изведена от Румъния.

Погребан е в мавзолей в „Парка на свободата“ в Букурещ. През 1991 г., след революцията, тялото му е ексхумирано и повторно погребано в гробището Белу. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Петру Гроза министър-председател на Румъния (2 юни 1952 – 2 октомври 1955) Киву Стойка