Георгий Вернадски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгий Вернадски
американски историк
George Vernandsky 1909.jpg
Роден
Починал
20 юни 1973 г. (85 г.)

НационалностFlag of Russia.svg Русия
Flag of the United States.svg САЩ
Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Работил вЙейлски университет (1927 – 1956)
БащаВладимир Вернадски
ПодписSignature of Vernadskiy George062.png
Георгий Вернадски в Общомедия

Георгий Вернадски (20 август 1887 – 12 юни 1973) е роден в Русия американски историк. Автор е на множество книги по руска история.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вернадски е роден в Санкт Петербург и произхожда от уважавано семейство сред руската интелигенция. Баща му, Владимир Вернадски, е руски академик естествоизпитател. През 1905 г. Вернадски е приет в Московския Университет (където баща му е професор), но заради започващата революция се налага да прекара следващите две години в Германия, където учи в университета на Фрайбург и Хумболтовият университет на Берлин. Тук той възприема доктрините на Хайнрих Рикерт.

Връщайки се в Русия, Вернадски подновява следването си в историко-филологическия факултет на Московския университет и през 1910 г. завършва с отличие. Негови преподаватели са Роберт Виппер и Василий Ключевский. Младият учен се мести в университета на Санкт Петербург, където преподава през следващите седем години и получава магистърска степен след защита на дисертация за влиянието на масонството върху Руското просвещение (на руски: Русское масонство в царствование Екатерины II). В политически план Вернадски подкрепя либералните идеи. През годините на гражданската война Вернадски преподава за една година в университета на Перм, след това в университетите на Киев и Симферопол. След победата на болшевиките през 1920 г. Георгий Вернадски напуска родината си и се установява в Прага, където преподава в руското юридическо училище към Карловия университет. Тук заедно с Николай Трубецкой формулира евразийството от гледна точка на руската история. След смъртта на Кондаков той поема неговите семинари и разпространява вижданията си за руската култура като синтез от славянско, византийско и номадно влияния.

През 1927 г. постъпва в Йейлския университет като специалист по история на Русия. През 1946 година става професор по руска историа в Йейл. Пенсионира се през 1956 година.