Георгий Плеханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгий Плеханов

Роден
Починал
30 май 1918 г. (61 г.)
Ялкала (днес Иличьово), Финландия
Националност Флаг на Русия Русия
Георгий Плеханов в Общомедия

Георгий Плеханов (на руски: Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов) с псевдоними Н. Белтов, А. С. Максимов-Дружбинин и др. е теоретик и пропагандист на марксизма, философ[1], виден деятел на руското и международното социалистическо движение. През 1879 година успява да избяга от евентуална каторга[2] и в 1880 година емигрира в Швейцария. Завръща се в Русия през 1917 година след 37 години изгнание.

След завръщането си в Русия, Плеханов не е допуснат в Изпълкома на Петроградския съвет, където не намира място и неговият поддръжник Григорий Алексински. Причината за това е „оборонческата“ позиция на Плеханов, която за дейците на Съвета е неделима от антивоенната позиция. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото мисли, че властта, съсредоточена в една партия и една класа може да има пагубни последствия.

Отстранен от ръководни роли, Плеханов е принуден да се ограничи с редактирането на вестник „Единство“, където публикува статии с отклик на важни политически събития, води спорове с опоненти и идейни противници. Плеханов поддържа Временното правителство, застава срещу „Априлските тезиси“ на Ленин, наричайки ги „бълнуване“.

Боледува от туберкулоза, която се влошава и умира през 1918 г. в санаториума край село Иличьово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за