Направо към съдържанието

Георгиос Дельос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Дельос
Γιώργος Δέλιος
гръцки писател
Роден
1897 г.
Починал
24 юли 1980 г. (83 г.)

Националност Гърция

Георгиос Дельос (на гръцки: Γιώργος Δέλιος) е гръцки писател от Северна Гърция.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1897 година в халкидическото село Вавдос, Османската империя. Учи в Солун, където прекарва целия си живот. Научава английски и френски език. Посещава лекциите във Философския факултет на Солунския университет като слушател. Председател е на филиала на Туристическия съюз в Солун и член-основател на спортен клуб „Арис“. Работил е като железопътен служител, като секретар на Общинския съвет на града и като програмен директор на Държавното радио в Солун. Председател е на Солунското литературно дружество от 1962 до 1977 година, а по-късно е негов почетен председател. Носител е на наградата на дем Солун, наградата на Обществото за македонски изследвания.[1] В 1975 година е удостоен с втора държавна литературна награда за есето си „Физиономии на чуждестранната художествена реч“.[2]

Умира от рак в Солун на 24 юли 1980 година.[1][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира в литературата в 1930 година с театралната едноактова пиеса „През пламъците“, а две години по-късно в 1932 година публикува театралния текст „Нови светове“ и участва в основаването и редактирането на важното междувоенно литературно списание „Македоникес Имерес“ (Македонски дни) заедно със Стельос Ксефлудас, Алкивиадис Янопулос, Георгиос Вафопулос и Петрос Спандонидис. Публикува в списания и вестници в Солун. Четири години по-късно издава първия си роман, озаглавен „Носталгични хора“. Следват романи, разкази, пътеписи, литературни преводи на повлияли му писатели като Вирджиния Улф и Марсел Пруст, както и експериментални и критични творби.[1]

Дельос изследва вътрешния монолог и се отличава със слабо структурирано и емоционално заредено писане със силни поетически измерения, но често се отклонява и към по-приземен литературен израз, насочвайки погледа си към социалната и екологичната среда.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • "Νέοι Κόσμοι" (пиеса, 1932)
  • "Άνθρωποι που νοσταλγούν" (роман, 1934)
  • "Στα ίχνη του άγνωστου θεού" (роман, 1937)
  • "Μουσική δωματίου" (разкази, 1947)
  • "Ο ήλιος και τ' αστέρια" (роман)
  • "Οικογένεια" (роман, 1957)
  • "Κασσανδρινή ακτή" (разкази, 1967)
  • "Δοκιμασία" (роман, 1969)
  • "Επιλογή" (1978)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Δέλιος Γιώργος // Εθνικό Κέντρο Βιβλίου. Посетен на 29 март 2020 г.[неработеща препратка]
  2. Κρατικά Βραβεία Λογοτεχνίας και Παιδικού Βιβλίου // Εθνικό Κέντρο Βιβλίου. Архивиран от оригинала на 2021-07-31. Посетен на 31 март 2020 г.
  3. Πέθανε ο λογοτέχνης Γ. Δέλιος // Μακεδονία. 25 Ιούλιος 1980. с. 3.