Георгиос Караискос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Караискос
Γεώργιος Καραΐσκος
гръцки революционер
Karaϊskakis Greek Fighter.JPG
Роден
1782 г.
Починал
23 април 1827 г. (45 г.)
Георгиос Караискос в Общомедия

Георгиос Караискос (на гръцки: Γεώργιος Καραΐσκος) е герой от гръцката война за независимост. Караискакос е армънин.[1] В много ранна възраст той става арматол. Той е изключително пъргав, хитър, смел и безразсъден и в крайна сметка се издига до протопаликар или лейтенант. Още на 15 години е заловен от бойците на Али паша Янински и хвърлен в затвора в Янина.

След избухването на т.нар. гръцка война за независимост е привърженик на Йоанис Каподистриас, като участва в разбиването на първата обсада на Месолонги през 1823 г. и прави всичко възможно да свали и втората обсада на града през 1826 г. През същата година е назначен на командващ гръцките патриотични сили в Румели. Най-известната е победата му при Арахова. През 1827 г. прави неуспешен опит да разбие обсадата на Атина. Става най-известния юнак сред народа, въпреки загубата в битката при Пета. За него народът казвал:

Където е Гого, там е победата.

[2]

Убит в сражение на 23 април 1827 г., след като е смъртоносно ранен от куршум в битка. Погребан в църквата „Свети Димитър“ на остров Саламин.

Награден посмъртно от крал Отон I с Големия кръст на Ордена на Спасителя. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clogg, Richard. Minorities in Greece: aspects of a plural society. London, Hurst, 2002. “...klepth heroes of the revolutionary period such as Katsandonis and Karaiskakis were Sarakatsani, and the Sarakatsani themselves believed they were Greek patriots whose sense of freedom could suffer no restrains...”
  2. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 73.
  3. A.I. Kladis. Κεφάλαιον Ὄγδοον. Περὶ τῆς συστάσεως Τάγματος Ἀριστείας διὰ τὸ Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος.. // ΕΦΕΤΗΡΙΣ (Almanach) τοῦ Βασιλείου τῆς Ἑλλάδος διὰ τὸ ἔτος 1837. Athens, Βασιλικὴ Τυπογραφία καὶ Λιθογραφία, 1837. с. 123 – 136.