Георгиос Кафандарис
| Георгиос Кафандарис Γεώργιος Καφαντάρης | |
| гръцки политик | |
 | |
| Роден |
13 октомври 1873 г. (стар стил)
Анатолики Франгиста, Гърция |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Първо атинско гробище, Гърция |
| Религия | Църква на Гърция |
| Учил в | Атински университет |
| Политика | |
| Партия | Либерална партия |
| Депутат | |
| Георгиос Кафандарис в Общомедия | |
Георгиос Кафандарис (на гръцки: Γεώργιος Καφαντάρης) е гръцки политик от първата половина на XX век, виден член на Либералната партия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георгиос Кафантарис е роден на 13 октомври 1873 година в село Анатолики Франгиста, Евритания, в семейството на Константинос Кафандарис, който е бил кмет на дем Агреи (Аграфа) в Евритания, в продължение на 36 последователни години (1876 – 1912). Учи право в Атинския университет и практикува право в Мисолонги, а след това в Атина.[1]
Влиза в политиката в 1902 година и в 1905 година е избран за депутат от Евритания от партията на Димитриос Ралис. Въпреки консервативните си принципи, той се противопоставя в парламента на опита на държавата да се намеси в езиковия въпрос, като ограничи употребата на димотики.[1]
След Преврата от Гуди на 15 август 1909 година и поемането на властта от Елевтериос Венизелос на 6 октомври 1910 година, Кафандарис застава на страната на старите партии и не участва в изборите, проведени след разпускането на Първия конституционен парламент на 28 ноември 1910 година. Той е авторът на прокламация към народа с призив за въздържане от гласуване.[1]
Развитието на политическите дела в страната обаче го убеждава, че трябва да се присъедини към венизелистката Либерална партия, което той прави в 1911 година. След това е назначен на длъжността генерален секретар на Министерството на финансите, която заема в продължение на една година. През 1912 година е избран за член на парламента от Етолоакарнания и в речите си в парламента демонстрира дълбоки познания по икономическите проблеми на страната. В продължение на няколко години е главен докладчик по държавния бюджет и подкрепя реформата на данъчната система.[1]
След изборите на 31 май 1915 година Кафандарис поема Министерството на вътрешните работи в правителството на Венизелос и когато Движението за национална защита започва в 1916 година, следва Венизелос в Солун. В така наречения Лазаров парламент, свикан след завръщането на Венизелос на власт през юни 1917 година той подкрепя необходимостта от установяване на демократичен режим. През целия период на Националнато схизма Кафандарис е сред непримиримите противници на крал Константин.[1]
На 9 януари 1919 година той поема Министерството на земеделието в правителството на Венизелос и защитава безимотните селяни, но на 28 април същата година, след разногласие с Венизелос, подава оставка. Той се противопоставя на провеждането на изборите на 1 ноември 1920 година, в разгара на Гръцко-турската война, и предсказва загубата им от либералите.[1]
След преврата от 1922 година той става член на управителния комитет на Либералната партия и по същество неин лидер. Противопоставя се на военната намеса в политиката, както и на насилствената смяна на режима, предлагайки провеждането на свободен референдум.[1]
В правителството на Венизелос, сформирано след изборите на 16 декември 1923 година, той поема Министерството на правосъдието и успява да прокара закони за амнистия и за компенсации за вестници, чието издаване е било забранено от превратаджиите.[1]
Когато правителството на Венизелос подава оставка, на 6 февруари 1924 година Георгиос Кафандарис е помолен да сформира правителство. Той получава вот на доверие от парламента на 26 февруари, но подава оставка на 12 март 1924 година заради отсъствието на контрол над армията. Причината за оставката на правителството му са инициативите на полковниците Вуцинас и Лангурас – със съдействието на генерал Церулис и под ръководството на Теодорос Пангалос – да окажат натиск върху правителството незабавно да обяви република. Той е наследен като министър-председател от Александрос Папанастасиу.[1]
Няколко дни по-късно Георгиос Кафантарис основава собствена партия, Прогресивно-либералната партия, и подкрепя последвалите правителства на Темистоклис Софулис и Андреас Михалакопулос, за да спре намесата на армията в политиката.[1]
Кафандарис е противник на диктатурата на генерал Пангалос и поради тази причина е заминава в изгнание. След свалянето на Пангалос и провеждането на избори от Георгиос Кондилис на 7 ноември 1926 година, той участва в правителството на Александрос Заимис, като министър на финансите и остава в следващите правителства на широка и тясна коалиция, докато правителството не е поето от Венизелос на 4 юли 1928 година. Докато е министър полага усилия за стабилизиране на драхмата и консолидиране на банковата система със създаването на Банката на Гърция. Също така успява да балансира бюджета и да уреди дълговете на страната.[1]
На изборите на 19 август 1928 година той се кандидатира като лидер на Прогресивно-либералната партия и успява да спечели три места. През 1928 – 1932 година води ожесточена кампания срещу Венизелос като опозиция. На изборите на 25 септември 1932 година се кандидатира отново като лидер на същата партия и успява да спечели 15 места. В правителството, сформирано от Венизелос на 16 януари 1933 година със сътрудничеството на всички венизелистки партии, Кафандарис поема Министерството на финансите, което заема до 5 март 1933 година, когато правителството на Венизелос подава оставка след изборната победа на Народната партия и съюзените с нея партии.[1]
След преврата от 1 март 1935 година е арестуван и изправен пред извънреден военен съд, но е оправдан. След смяната на правителството на 10 октомври 1935 година и завръщането на монархията, той се бори за република, но след референдума на 25 ноември 1935 година признава новия режим. Участва в изборите на 26 януари 1936 година, присъединявайки се към Александрос Папанастасиу и Георгиос Папандреу в Демократическата коалиция, която печели 7 места. Избран е за член на парламента от Евритания за последен път.[1]
По време на диктатурата на Метаксас е заточен на Закинтос, поради непреклонното си настояване за възстановяване на демокрацията. По време на окупацията 1941 – 1944 година остава в Атина, не се включва в съпротивата, а работи за бъдещото установяване на демократичен режим.[1]
След освобождението в правителството на Темистоклис Софулис поема вицепремиерския пост на 22 ноември 1945 година, но подава оставка на 11 февруари 1946 година поради несъгласието си с начина на провеждане на изборите от 31 март, които той от самото начало характеризира като несвободни и измамни, и не участва в тях. Той също така се противопоставя на прибързаното провеждане на референдума от 1 септември 1946 година за държавността и предлага отлагането му, за да се проведе в по-спокойна атмосфера.[1]
Умира от бронхит на 28 август 1946 година в дома си в Атина. Женен е за Мари Папалексопулу, дъщеря на адмирал Димитриос Папалексопулу.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
